ЕС дава пари за регионите, но срещу реформи

Повече европейски региони ще получават пари от бюджета, като общият размер на средствата не се завишава пропорционално

От 1 януари 2014 г правилата за еврофинанисране се променят кардинално, а парите по политиката за сближаване, насочени към по-бедните и по-изостаналите региони, ще се отпускат по-трудно, с повече условия и за точно определени цели. Общините ще трябва да полагат повече старание, за да получат финансирането за разкриване на работни места, за облагородяване и за модернизиране на живота на хората, пише в своята страница евродепутатът Ивайло Калфин. 

За разлика от досега, когато всяка държава можеше да разполага както пожелае, за да развива регионите си, сега нещата ще се решават по договор. По него възложител ще е Европейската комисия, а изпълнител – съответната държава. Договорът описва за какво и как ще се харчат европейските пари и какво се очаква да се получи срещу тях. Ако договорът не се изпълнява – Брюксел ще може да налага неговата промяна, да спира парите и да отнема морковчетата, които преди финала могат да получат допълнително най-добрите.

Досегашната система, разделяща европейските региони на по-изостанали и по-развити, се реформира, като дял от европейските средства ще се заделя и за по-богати области, чийто брутен продукт надвишава 90% от средноевропейския. Бедните – предимно в новите страни членки, са регионите, които са под 75% от средните нива. Тук са всички шест български региони, като два от тях – Северозападният и Северният централен, са най-бедните региони в целия Европейски съюз. Към тях се добавят и нова категория, т.нар. преходни региони, които стоят на 75-90% от средното за ЕС развитие. Така повече европейски региони ще получават пари от европейския бюджет, като общият размер на средствата не се завишава пропорционално.

Европейската комисия предлага 11 приоритета на всяко правителство, от които то може да избере важните за неговите региони. Брюксел преценява, къде трябва да се наблегне най-вече и преговаря с властите какво ще се промени по места в резултат на европейските средства. Идеята е парите не просто да се харчат за чешмички, за летища, до които не може да се стигне, защото няма път или пък за голф игрища, а ползата от тях да е видима. Затова и дейностите, за които може да се разходват европейските пари са по-прецизно дефинирани и обвързани с определени пропорции.

За Европейския фонд за регионално развитие например ще може да се харчи за дейности, които бързо могат да съживят бизнеса и да отворят работни места като цифровата икономика и интернет, иновациите и изследванията, ниско-въглеродната икономика и за стимулиране на малкия и среден бизнес. При това в слаборазвититие региони (всички български региони) поне половината от парите трябва да се насочват към такива дейности. В по-развитите между 60 и 80 процента от парите ще отиват за „динамичните” отрасли. За първи път се поставят задължителни условия за зелена икономика. За бедните региони 12% от парите от регионални фонд трябва да се влагат в екологични производства и дейности, а за преходните и развитите – поне една пета. Специални средства са заделени и за развитието на модела на градско развитие.

Второто голямо перо – Европейският социален фонд, парите за борба с бедността и безработица, за социално включване, квалификация и намиране на работа, ще са около 70 млрд. евро или 23,1% от общия бюджет по политиката за сближаване.

Кохезионният фонд, от който се черпят средства за инфраструктурни проекти и трансгранично сътрудничество, ще дава предимство на проекти, засягащи повече от една държава. Общо 66 млрд. евро ще бъдат на разположение на 14 държави-членки, които имат най-много да догонват в европейските стандарти – новите страни на Изток, плюс Гърция и Португалия. Държавите края Дунава и край Балтийско море, за които са създадени европейски стратегии за регионално развитие ще трябва задължително да включват в националните и регионалните си програми проекти, които изпълняват целите на тези евростратегии.

Авансовите плащания, които ще се дават на правителствата за стартирането на програмите ще са 2,5% от общия бюджет на програмата (сега по някои мерки те достигат до 10%). Тези плащания ще са на разположение само през първите 3 г. на бюджетния цикъл.

Европейската тояга

Една от най-спорните идеи в европейското финансиране до 2020 г. беше въвеждането на т.нар. макроикономическа условност. Това означава, че ако няма дисциплинирани финанси, Европейската комисия може да диктува на правителството реформите, които трябва да бъдат направени, за да се съберат харчовете и да се увеличат бюджетните приходи в нужните граници, и като крайна мярка, да спира средствата, идващи от Европа

След дълги преговори се стигна до компромис, според който блокираните средства не могат да са повече от половината от полагаемите се на страната, като за определянето на точния размер влияят редица допълнителни фактори като нивото на бедност, безработицата, свиването на БВП, бюджетният цикъл и др. Така за България, която ще разполага с общо 7,13 млрд. евро за 2014-2020 г. не могат да бъдат спрени повече от 3,5 млрд. евро, но като най-бедна страна в ЕС, тази глоба ще бъде допълнително намалена по преценка на евроинституциите.

Опитвайки се да ограничи недостига на средства в общия бюджет, Брюксел предложи част от парите за догонване да се оставят в резерв. Той ще бъде даван в края на финансовия период – след 2017 г. за най-успешните програми, които дотогава може да са похарчили парите. Логиката тук е че няма нужда спешно да се сключват всякакви договори и да се пренасочват средства, само и само да не се загубят парите, а накрая, когато стане ясно кои са най-търсените програми, резервът да се насочи натам, за да не се прекъсва финансирането. След дълги преговори беше уточнено, че този резерв ще е 6% от полагаемата се сума за всяка държава. Случайно или не, той се оказа равно отстоящ от предложеният от Еврокомисията резерв от 5 процента, и поисканият от Приятелите на доброто харчене, държави – нетни вносители в бюджета 7 процента.