НовиниПромишленост

Получаваме над 85 млн. лева от фонд "Козлодуй"

Фондът отпуска финансова помощ в размер на близо 35 млн. евро за изпълнението на пет високоприоритетни енергийни проекти в рамките на „не-ядрения“ прозорец

Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) и  донорите на Международния фонд „Козлодуй“ (МФК) договориха общо пет нови споразумения за безвъзмездна помощ на стойност над 85 милиона евро. Това се случи в рамките на заседанията на Мониторинговия комитет и на 26-ата Асамблея на донорите. Участниците обсъдиха проектите от двете направления, по които Европейският съюз и донорите отпускат средства за МФК – така наречения „ядрен“ и „не-ядрен“ прозорци. Тази асамблея беше последната, на която се вземат решения за проекти по „не-ядрения“ прозорец. За следващия период 2014-2020 г. средствата ще отиват само за извеждането от експлоатация на блоковете от 1 до 4 на АЕЦ „Козлодуй“.

Фондът отпуска допълнителна финансова помощ в размер на близо 35 млн. евро за изпълнението на пет високоприоритетни за страната ни енергийни проекти в рамките на „не-ядрения“ прозорец, което експертите определят като огромен успех. Парите ще отидат за  нови машини, които да повишат ефективността на работата в „Мини Марица изток“; за модернизация и разширение на Системите за събиране на данни, наблюдение и управление и Системите за енергиен мениджмънт на Централното диспечерско управление към „Електроенергийния системен оператор“ ЕАД. Постигнато е и принципно съгласие за подпомагане на Фонда за енергийна ефективност и възобновяеми източници (ФЕЕВИ) и за проект „DESIREE“ за газифицирането на близо 10 000 домакинства.

„Проектът е в съответствие с целите и приоритетите на Международен фонд „Козлодуй“, тъй като ще допринесе за намаляване на отрицателните последствия от затварянето на блокове от 1 до 4 на АЕЦ „Козлодуй“ чрез значително намаляване на консумацията на електричество и подобряване на енергийната ефективност при крайните потребители, в частност в жилищния сектор“, поясни министърът на енергетиката Драгомир Стойнев. Над 75% от енергията, използвана от домакинствата, е за отопление и битово горещо водоснабдяване. Чрез подмяната на горивната база от електричество и въглища на природен газ, както и чрез  въвеждането на ефективни технологии за вътрешно отопление, българските жители могат да намалят  крайното си енергийно потребление с 15 до 30%. Очакваният размер на привлечени инвестиции в това направление е 90 милиона евро.

Бяха одобрени и две нови споразумения за безвъзмездна помощ за рехабилитацията  на хидроенергиен комплекс Белмекен-Сестримо–Чаира. „Това ще подобри надеждността и гъвкавостта на българската електроенергийна система, ще гарантира поддържането на необходимите технически параметри, както и ще допринесе за оперативното оптимизиране на производството от базовите мощности на АЕЦ „Козлодуй“ и топлоелектрическите централи“ каза министърът на икономиката и енергетиката.

От създаването на Фонда до момента в областта на „не-ядрения“ прозорец между МИЕ и Асамблеята на донорите са били подписани 35 споразумения на обща стойност 355.738 млн. евро.

По „ядрения прозорец“ в Лондон страната ни има ново споразумение за субсидиране на стойност 50.8 млн. евро. С тези пари ще се осигури заплащането на работещите по извеждането от експлоатация на ядрените реактори в АЕЦ „Козлодуй“ за периода 2014-2016 г.

Подписано беше и Изменение на споразумение, с което се оказва експертна помощ на Агенцията за ядрено регулиране в областта на извеждането от експлоатация на старите реактори на АЕЦ. Споразумението  ще продължи да действа в периода 2014-2016 г. и е на обща стойност 6.9 млн. евро.

С три нови Споразумения за субсидиране на обща стойност 12.8 млн. евро  ще бъдат финансирани проекти в областта на управлението на отпадъците от изведените от експлоатация блокове, за инфраструктурни проекти, свързани с доставка на оборудване и инженерингови услуги.

Изграждането на Национално хранилище за радиоактивни отпадъци е с висок приоритет за България, каза министър Стойнев. По думите му с финансовата подкрепа на „Международен фонд Козлодуй“, отпусната през лятото на 2013 г. върви подготовка по изграждането на първия етап. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *