Пет сектора в икономиката имат потенциал за иновации и създаване на продукти с висока добавена стойност

Пътят към икономическото възстановяване минава през образованието, стана ясно на конференция ReACT

За да поддържа след 20 години същия стандарт на живот и темп на развитие, България трябва отсега да започне да произвежда продукти с висока добавена стойност. Това заяви Кристиан Филипов, Специалист Развитие на частния сектор в българския офис на Световната банка. Той представи доклад на финансовата институция за Стратегията за интелигентна специализация на България, от която ще зависи усвояването на европейските средства по оперативните програми „Конкурентоспособност“ и „Наука и образование“ през следващите 7 години.

Европейската комисия стига до извода, че страните членки са на различен етап от създаване на икономики, основани на знанието. Ето защо тя налага създаване на Стратегии за интелигентна специализация в страните членки, които изискват идентифициране и национален консенсус по стратегическите приоритети за развитие на икономиката, обясни експертът.

Според Световната банка, съществуват 5 сектора в българската икономика, които притежават необходимия потенциал за иновации и създаване на продукти с висока добавена стойност. На първо място, това е преработването на храни, в което България има дългогодишни традиции, както и достъп едновеременно както до пазарите на ЕС, така и на бившите Съветски републики. Традициите са в основата на потенциала и на машиностроенето и електрониката, където обаче сериозен проблем е застаряващата работна сила. Това налага спешната необходимост от образоването и привличането на млади хора за нуждите на индустрията. Намирането на квалифициран персонал е основно предизвикателство и пред сектора на информационните и комуникационни технологии. В областта на фармацевтиката България също има добри перспективи, ако инвестира повече в иновации и създаване на нови продукти, за сметка на генеричните лекарства. Интересни възможности за страната предлагат и културните и креативни индустрии, в които работят основно микро и малки компании, но същевременно заетите в тях имат средно с 30% по-висока производителност от другите икономически отрасли.

„Ние гледаме на учениците като на клиент, на чиито индивидуални нужди трябва да отговорим – да му представяме информацията бързо, лесно и разбираемо, за да разбере, че може.“, сподели Дарин Маджаров е създател на Уча.се и автор на над 550 видео урока по математика, физика, химия, биология, английски език и други. Към момента уроците на стартиращата компания са гледани от над 35 000 ученици, а по 1000 нови потребители се регистрират на платформата всеки ден. Видео обученията на Уча.се бързо навлизат и в българските училища, което показва и отварянето на образователната система към иновативния подход.

Според Дарин, стресът е основен двигател за успеха на създадения от него иновативен бизнес, в който работи екип от близо 40 служители. „Всяка сутрин се събуждаме с мисълта – даваме ли необходимото на учениците?“.

Той е на мненеие, че правителството трябва да подкрепя предприемачеството дотолкова, че да се говори за него, да създава среда, в която младите хора да повярват в това, че могат да успеят. „Оттам нататък всичко е в ръцете на предприемача“.

По думите на Нина Колчакова, един от създателите на фондация „Инициатива за финансова грамотност“, финансовата криза избухва от една страна, заради алчността на компаниите в сектора, а от друга, заради незнанието на потребителите. Затова и европейският регулатор от една страна засилва надзора, а от друга – изискванията за прозрачност и предоставяне на детайлна информация за финансовите услуги.

В редица свои препоръки Европейските институции изтъкват нуждата от национални стратегии за финансова грамотност, но засега такива са въведени или се разработват в едва 14 страни членки. България не попада сред тях, като статистиката показва, че по ниво на финансово образование страната е на средното за ЕС, но то пада драстично при слабо образованите българи и тези от малките населени места. „По-добрата финансова грамотност ще подтикне гражданите да мислят за бъдещето, да използват повече финансови инструменти, което ще направи и финансовата система по-стабилна“, коментира тя.