Липсата на информация спъва висшето образование в страни от ЕС
В доклада „Модернизиране на висшето образование в Европа: достъп, задържане на студентите и пригодност за заетост“ се разглежда какво правят правителствата и висшите учебни заведения за разширяване на достъпа до висше образование
Недостатъчно държави използват събираната от тях информация за висшето образование, за да подобряват своите университети и възможностите, които те предлагат на студентите. Това показва публикуван доклад на мрежата „Евридика“, съобщават от пресцентъра на ЕК.
В доклада „Модернизиране на висшето образование в Европа: достъп, задържане на студентите и пригодност за заетост“ се разглежда какво правят правителствата и висшите учебни заведения за разширяване на достъпа до висше образование, за увеличаване на броя на студентите, които завършват своето образование (задържане на студентите), и за ориентиране на студентите относно навлизането на пазара на труда (пригодност за заетост).
В проучването участваха над 30 страни — всички държави от ЕС (с изключение на Люксембург и Нидерландия) плюс Исландия, Лихтенщайн, Черна гора, Норвегия и Турция.
„В системата на висшето образование трябва да се направи повече за преодоляване на слабостите — например искаме да насърчим по-голямо многообразие сред студентската общност. Университетите трябва да привличат повече студенти в неравностойно положение, особено хора от семейства с ниски доходи, хора с увреждания, мигранти или хора с различен етнически произход“, заяви Андрула Василиу, комисар по въпросите на образованието, културата, многоезичието и младежта.
Констатации в доклада:
Въпреки че много страни събират информация за своите студенти, анализът на данните често не е свързан с конкретни цели (например осигуряване на достъп до висше образование за студентите в неравностойно положение) и много страни не са наясно дали многообразието сред студентската общност се увеличава.
Много малко страни (Белгия (Фландрия), Ирландия, Франция, Литва, Малта, Финландия и Обединеното кралство (Шотландия)) са определили цели за подобряване на достъпа до висше образование за хора от по-слабо представени групи, например за хора от семейства с ниски доходи.
В около половината от европейските системи за висше образование са включени програми за хора, които не идват директно от системата на средното образование (Белгия, Чешката република, Дания, Германия, Ирландия, Франция, Австрия, Полша, Португалия, Словения, Швеция, Словакия, Обединеното кралство, Исландия и Хърватия), и вече придобити знания се признават чрез образователни кредити (също и в Испания, Италия, Лихтенщайн, Финландия и Норвегия). Забелязва се ясно географско разделение по отношение на мерките за разширяване на достъпа до висше образование — тези страни са предимно в Северна и Западна Европа.
Значителен брой страни не изчисляват систематично дела на завършилите или напусналите преждевременно студенти. Сред тях са и страни, които имат политики относно задържането на студентите и завършването на образованието, но очевидно не разполагат с основни данни, за да анализират резултатите от тези политики.
В повечето страни висшите учебни заведения трябва да предоставят информация относно пригодността за заетост (например равнище на заетост сред завършилите студенти; как развиват уменията, от които завършилите студенти се нуждаят, за да намерят работа) с цел осигуряване на качеството. Същевременно тази информация рядко се използва при изготвянето на политики за висшето образование.
Използването на осигуряването на качеството, за да се насърчават изключително важните цели на политиката за разширяване на достъпа и подобряване на дела на задържане на студентите и на завършващите висше образование, може да помогне при наблюдението на напредъка на студентите и идентифицирането на начините, по които висшите учебни заведения (университети, колежи и т.н.) използват тази информация, за да повишават качеството.
