МедииНовини

Ръст на медийния пазар у нас

Конвенционалните медии все повече биват изместени именно от тези мултиплатформени предприятия

Броят на предприятията в сферата на радио и телевизионния бизнес и новите медии се е увеличил с 58,7% в периода 2008-2012 г. Най-голяма част от новопоявилите фирми на медийния пазар в този период са създали собствени уеб портали, а броят на тези информационни платформи е нараснал с цели 248,7%. 

Това показва проучването за икономическия принос на медиите в България, дело на Обсерваторията по икономика на културата, съвместно с Националния статистически институт, пише investor.bg. 

Микро фирмата остава най-разпространената форма на медийно предприятие в България. Според данните на Обсерваторията по икономика на културата в 86 на сто от тези предприятия работят до петима души. 74% от тях представляват нанофирми, в които заетите са до двама на брой.

Между 2008 и 2012 г. се забелязва негативна тенденция в броя предприятия в телевизионната индустрия. Те намаляват с 24,6%. За радио индустрията резултатите също не са много оптимистични, защото броят предприятия отбелязва 3,5% спад.

Същевременно заетите в медиите в България са се увеличили с 8% за същия период, което се дължи преди всичко на създаването на повече работни места в сферата на новите медии. Най-много заети обаче има в телевизионната индустрия, въпреки че тя не може да се похвали с добри резултати в заетостта. Тя отчита спад от 12 на сто в броя на заетите, като същата негативна тенденция се забелязва и в радио индустрията.

Според доц. Биляна Томова от Обсерваторията по икономика на културата това показва, че пазарът на електронни медии е достигнал своята зрялост и е с ограничени възможности за разширяване. За може да се разрасне той, е необходимо да се премине към нова технология или към нов бизнес модел.

Въпреки че е най-малък, пазарът на уеб порталите показва изключително добри резултати. Заетите в него са се увеличили с 98,4% през периода 2008-2012 г.

По-голяма част от заетите в медийния сектор работят на граждански договор, което е свързано със заетост на непълно работно време и работа от дома, допълва изследването.

Към 2012 г. 0,44% е бил относителният дял на радиото, телевизията и новите медии към икономиката на страната, а този на печатните медии – 0,87%. Първите носят 0,55% от добавената стойност в икономиката на България, а печатът е отговорен за значително по-нисък дял от 0,28%. Общата добавена стойност на медиите възлиза на 0,83%, а оборотът им – на 0,56% като относителен дял в икономиката. Новите медии обаче се радват на най-голям икономически принос в периода.

От Обсерваторията по икономика на културата посочват, че се забелязва голям спад в чуждестранните инвестиции в сектора, възлизащ на 69 на сто. Според експертите една от причините за това може да се крие във вече приключили сделки на пазара на електронни медии.

“Забелязва се засилена концентрация на медийни предприятия в Югозападния район на планиране, най-вече в София“, разкри доц. Биляна Томова. По думите ѝ повече от половината фирми, работещи в сферата на медиите, се намират в столицата. Именно в София се създава 80-90 на сто от добавената стойност на медиите.

Доц. Томова разкри, че проучването показва ясно преминаване към мултиплатформени медийни предприятия и обособяване на естествен клъстър в областта на аудиовизията. Тук ключова роля играе кросмедийното преливане.

„Ражда се нов бизнес модел в медиите“, категорични са от Обсерваторията по икономика на културата. Той се изразява в това, че конвенционалните медии все повече биват изместени именно от тези мултиплатформени предприятия.

Според доц. Томова всичко това ще доведе до промени в модела на заетостта в медиите и в този на медийното потребление.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *