Кои са най-бързо развиващите се райони в България
Наблюдава се положително отношение към идеята за повишаване на финансовите правомощия и независимост на общините
Южния централен район и Югоизточния район на страната са най-бързо развиващите се в икономически план региони за 2014 г. Редица области (като Пазарджик, Пловдив и Сливен) се радват на засилен инвеститорски интерес и повишаваща се заетост както през 2013 г., така и от началото на 2014 година, пише в свой анализ Явор Алексиев от Институт за пазарна икономика.
Продължава възстановяването и на област Бургас, която при силен туристически сезон може да изпрати 2014 г. с нива на средногодишна заетост, надминаващи тези преди кризата.
Пазарът на труда в Югозападния район на страната остава потиснат, което оказва негативно влияние върху икономическото възстановяване на областите Благоевград, Перник и Кюстендил. През 2013 г. и първото тримесечие на 2014 г. позитивни тенденции в този район се забелязват единствено в столицата София.
Налице са редица положителни тенденции, свързани с икономиките в тези два района на страната. Повишава се икономическият потенциал и инвеститорски интерес към сектора на информационните технологии в област Пловдив.
В Стара Загора и района, въпреки продължаващата икономическа несигурност, се отлагат планирани съкращения във водещи предприятия. Положителен ефект от въвеждането в експлоатация на магистрала „Тракия” има върху икономическата активност в Ямбол и Сливен.
Повишава се инвестиционната активност в една от най-бедните области на страната – Сливен, съчетана с тенденция към повишаване на броя на работните места през втората половина на 2014 година. Налице са положителни очаквания на бизнеса по отношение на динамиката на заетостта, инвестициите и приходите в преобладаващата част от областите в Южна България.
Според експерта местната администрация в Пловдив осъзнава пропуснатите възможности за по-активно участие по Оперативните програми и е предприела мерки за повишаване на темпа на усвояване на европейски средства, налице са реалистични очаквания за подобряване на ефективността в близко бъдеще.
Наблюдава се положително отношение към идеята за повишаване на финансовите правомощия и независимост на общините, например за задържане на част от данъка върху доходите на физическите лица в общините, с цел създаването на допълнителни стимули за местните власти за привличане на инвестиции.
Разбира се не липсват и негативни моменти. Те са свързани най-вече с действията на централната власт, които пораждат политическа и икономическа несигурност.
Липсата на подходяща за нуждите на бизнеса, включително чуждестранния, работна ръка е проблем, който в голяма степен анулира две от основните конкурентни предимства на българската икономика – ниско данъчно бреме и ниски разходи за труд. Въпреки че на места, например в Благоевград, са налице скорошни примери за успешно сътрудничество между бизнеса и образователната система, забавеното приемане на по-модерна нормативна уредба в тази сфера затруднява синхронизацията между нуждите на пазара на труда и образователните институции.
Бизнесът е затруднен от продължаващата политическа нестабилност в страната. А местната власт е силно обезпокоена от потенциалното спиране на някои европейски програми.
Като основен проблем пред местния бизнес се очертава и несигурността в енергийния сектор.
Липсват нови стратегически инвеститори и новооткрити големи предприятия в цели области на страната, като например Благоевград и това е сериозен проблем. Остава впечатлението, че голяма част от чуждестранния капитал бива привличан от желание за бързи печалби, което не дава възможност за дълготрайно развитие и повишаване на доходите.