Новини

Колко успешни са активните мерки на пазара на труда?

България все още залага основно на директно създаване на заетост, а при тези групи заетостта в общия случай продължава дотогава, докато трае програмата

Миналата седмица министерството на труда и социалната политика (МТСП) обяви, че почти 60% от участвалите в програми и мерки за заетост по ОП „Развитие на човешките ресурси” са намерили работа след това. Какво означава обаче тпьи привидно добър успех и какво всъщност се крие зад това число. коментира Зорница Славова от Института за пазарна икономика.

Изследването „Извършване на оценка на ефекта на активните политики на пазара на труда, финансирани със средства от държавния бюджет” показва, че най-голям успех при намирането на работа след програма за заетост имат младежите с висше образование – над 65% от тези младежи са били заети една година след програмата. Разбираемо е, че по-голямата част от младежите с висше образование могат да си намерят работа. Също така е логично бизнесът да се възползва от програмата, за да спести разходи, когато реши да наеме нов човек на работа. Това обяснява защо голяма част от преминалите програмата успяват да се включат активно на пазара на труда след приключването на програмата. Изследването показва, че именно в тази група най-много хора са останали на работа в същата фирма след приключването на програмата за заетост.

В същото време най-малък успех в последващото намиране на работа показват хората, преминали през най-големите програми на МТСП „От социални помощи към осигуряване на заетост” и „Асистенти на хора са увреждания” – съответно 13,4% и 15,6% от преминалите през тези програми са си намерили работа при проверката една година след програмата. В тези програми участват предимно хора от уязвимите групи на пазара на труда – дълготрайно безработни, хора с увреждания, младежи от социални заведения.

Именно тези числа показват неуспехът на активните политики на пазара на труда. При положение, че активните мерки обхващат под 6% от безработните и ресурсът все пак е ограничен (за 2014 г. предвидените средства са в размер на 73 млн. лв.), би трябвало усилията да са насочени именно към най-уязвимите групи – неквалифицираните, трайно безработните, хората с увреждания – а тук субсидираната заетост се проваля. Наемането на такива хора за няколко месеца е изключително краткосрочно решение и не води до никакви дълготрайни положителни ефекти за тези групи безработни.

България все още залага основно на директно създаване на заетост, а при тези групи заетостта в общия случай продължава дотогава, докато трае програмата, т.е те не могат да си намерят несубсидирана работа в реалния или бюджетния сектор. Данни на Евростат показват, че в България 75% от средствата по активните мерки на пазара на труда се харчат за субсидирана заетост. За сравнение, средният им дял в ЕС е 19% или средно четири пъти по-малко, тъй като повечето европейски страни се фокусират в много по-голяма степен върху обучения, квалификация и преквалификация, ориентиране и консултиране.

Безспорно, резултатите за младежите-висшисти изглеждат добре, но при ограничения ресурс и големия дял на безработните сред уязвимите групи на пазара на труда, би трябвало да се търсят по-адекватни политики. Ако държавата е решила все пак да се меси на пазара на труда, първо, мерките трябва да бъдат коренно променени и да се фокусират върху обученията, квалификацията, преквалификацията, ориентиране и консултиране, които дават реални предимства на безработните, за да се включат дългосрочно на пазара на труда. Второ, тези мерки трябва приоритетно да се насочват към най-нуждаещите се. 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *