Българското селско стопанство продължава да показва конкурентна слабост на европейската карта

Членството на България в ЕС промени драстично условията за правене на аграрен бизнес в страната

Въпреки европейските и националните субсидии, брутната добавена стойност в отрасъл „Селско, горско и рибно стопанство“, изразена в съпоставими цени, като цяло спада след 2008 г. и достига нива, които са с една четвърт по-ниски от средните за периода 1998-2006 г. Същевременно отрасълът ползва близо половината от площта на страната, 19% от всички заети в икономиката и създава едва 2% от инвестициите. Делът на земеделието в създадената брутна добавена стойност в икономиката на страната спада под 5%  в периода след 2008 г. при 6-8% в периода 2003-2005 г. Това показва анализ на Института по пазарна икономика за Развитието на производителността в българското селско стопанство след приемането на страната в ЕС. 

Въпреки потенциала си, България продължава да показва конкурентна слабост на европейската карта. Страната разполага с 3% от обработваемата земя в ЕС-27 и използва 3,3% от работната ръка в отрасъла на ниво ЕС, но произвежда едва 0,8% от брутната добавена стойност в селското стопанство на Общността. По производителност на една годишна работна единица България се нарежда на 25-о място в ЕС, като след нея са единствено Румъния и Латвия. Ниският дял в потреблението на основен капитал не предвещава положителна промяна в ролята на България в селското стопанство на ЕС.

Анализът на отношението между отделните фактори на производство показва подобрение по почти всички показатели. Най-значително е подобрението между факторите капитал и труд. Това може да се обясни както с концентрацията на стопанствата и намаляването на броя на полупазарните семейни ферми, така и с повишените разходи за потребление на капитал през периода. Подобрение бележи и съотношението земя/труд, което отразява нарастването на обработваемата земя, намаляването на използваната работна сила и свиването на интензивните отрасли. Най-слабо подобрение бележи показателят капитал/земя.

Въпреки значителното финансово подпомагане, което получава българското селско стопанство, отрасълът не използва конкурентните си предимства. Използваните до момента схеми за директно подпомагане на земеделските производители не стимулират нарастването на производителността и инвестициите, в резултат на което добавената стойност в сектора се запазва на ниски нива и дори продължава да спада в реално изражение, се казва в анализа.

Една от основните цели на ОСП е насочена към подкрепа на доходите на земеделските производители, но, изпълнявайки тази функция, тя пречи на ефективното използване на ресурсите в отрасъла. Относително ниските нива на инвестиции не дават повод за оптимизъм, че селското стопанство ще подобри позициите си ЕС през следващите години.

Прехвърляне на средства от Първи стълб (директни плащания) към Втори стълб (Програма за развитие на селските райони) дава една добра възможност за насочването на повече публичен ресурс към мерки и цели, свързани с повишаване на производствените възможности. Най-добрият гарант за доходите на земеделските производители е ефективното и ефикасно управление на собствените им ресурси, а не директната финансова подкрепа, която ги прави зависими и слабо продуктивни.