Новини

ЕК прие стратегията за създаване на Енергиен съюз

Целта ще е всяка страна да може да разчита много повече на съседите си при проблеми с енергийните доставки

Приета е стратегията на Европейския енергиен съюз – концепция, която ще осигури път към сигурна, устойчива и достъпна енергия за гражданите и бизнеса. Това съобщи заместник-председателят на Европейската комисия (ЕК) Марош Шевчович, който отговаря за енергийния съюз.

„Това е най-амбициозният енергиен проект в Европа от времето на Европейската общност за въглища и стомана“, заяви Шефчович, като уточни, че програмата ще обхване и политиките в много други сектори, като например енергийна ефективност, транспорт, климат, наука и регионално развитие.

Обявяването на Енергийния съюз е заявка за плановете на ЕК за следващите пет години. Целта ще е всяка страна да може да разчита много повече на съседите си при проблеми с енергийните доставки.

Шефчович описа енергията като „пета свобода“, тъй като чрез интеграция на националните енергийни регулатори и мрежови оператори енергията ще преминава свободно през държавните граници. В областта на електроенергетиката, по подобие на газовия сектор ще бъдат извършени стрес-тестове. От тази година започва и издаването на ежегоден доклад за състоянието на Енергийния съюз, който по думите на Шефчович ще е нов инструмент за измерване и преценяване къде има напредък и къде следва да се работи по-усилено. 

Минимум 10% свързаност на електроенергините мрежи е целта, която всички страни от ЕС трябва да постигнат. 12 държави-членки все още остават от целта 10 на сто от електроенергията от инсталираните производствени мощности да пресичат националните граници. Планирани са 137 електроенергийни проекта, включително 35 за междусистемни електропроводи, чието изпълнение може да намали броя на неизрядните държави-членки от 12 на 2.

Комисарят по климатичните въпроси Мигел Ариас Канете изтъкна, че газовите връзки между Румъния, България и Гърция са сред важните проекти за енергийна свързаност в ЕС, особено предвид напредването на Южния газов коридор.

Ще се търси все по-силно партньорство и с други страни, богати на въглеводороди, като Иран, Туркменистан и Алжир, които могатд а осигурят алтернатива на руския газ.

Повишаването на прозрачността на дългосрочните газови договори също е един от приоритетите, по които ще се работи. За целта страните-членки ще трябва да се консултират с ЕК за всички двустранни междуправителствени споразумения с енергийни доставчици преди подписването им, като ще бъдат спазвани условията за търговска тайна.

„Подкрепата за такава мярка в отделните страни е различна, но на ниво Европейски съвет съществува съгласие относно нуждата от повече прозрачност“, коментира Шефчович, като допълни, че Комисията ще се опита да убеди страните-членки в ползите от консултациите на европейско ниво относно двустранните газови договори.

Дискусии по въпроса тепърва предстоят.

ЕК е получила противоречиви информации относно газовите доставки от Русия за Украйна, особено в конфликтните области Донецк и Луганск, информира още Шефчович. Целта е да се запазят параметрите на зимния пакет, като това ще бъде обект на предстоящата в най-скоро време среща между Брюксел, Киев и Москва.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *