БАН: България губи около 1,5 млрд. лева от непроизведени земеделски продукти с по-висока добавена стойност
Проблемът е в липсата на национално формулирана цел и политика в земеделието
България губи около 1,5 млрд. лева от непроизведени земеделски продукти с по-висока добавена стойност, което се дължи на неравномерното разпределение на средствата в селското стопанство. Това показва анализ на икономистите от Българската академия на науките (БАН).
Според доц. Огнян Боюклиев за по-малко от 7 г. у нас по линия на оперативната програма в земеделието са влезли огромни средства, които нямат аналог в историята ни през последните 130 г.
„Ако в зърното имаме 5% добавена стойност, стойността на 1 тон зърно, то в чинията на туриста, в сравнение със зърното, имаме 20 пъти повече добавена стойност, т.е. 100%. Същото важи и за работните места, които България губи, като се превръща в нетипична страна за нашия географски регион – износител на зърно, а не производител на месо, млечни продукти, плодове, зеленчуци, мляко и т.н. Получава се един парадокс – от една страна, невероятно голяма сума влиза в отрасъл „Земеделие и селски райони“, а в същото време виждаме ефекта от всичко това“, заяви доц. Боюклиев, цитиран от economic.bg.
Икономистите посочват, че проблемът е в липсата на национално формулирана цел и политика в земеделието. А това може да се договори от правителството, коментира проф. Митко Димитров.
„Веригата е прекъсната. Ние имаме млеко- и месопреработвателни предприятия, които не могат да бъдат захранени с местни суровини. Съществува възможност след това като преработени продукти да остане по-голяма част от добавената стойност в България. Мисля, че ако има такова желание и цел, могат да се намерят форми, дори и при сега съществуващите ограничения в рамките на общата договореност. Правителството може да насочи част от средствата целево, към постигане на такива резултати. А това не се прави. Това е основна слабост“, обясни проф. Димитров.
Икономистите посочиха и примери, сред които Дания, където отглеждането на зърно е обвързано с животновъдството, както и Франция, където зеленчукопроизводителите са съсредоточени около столицата и всеки ден излизат със свежи продукти на парижките пазари.