Модерните специалности у нас с най-висока безработица

Медицината е специалността с най-ниска безработица

Модерните специалности, за които обаче няма работни места са най-търсени от студентите у нас, показва сравнителният анализ на данните за реализацията на студентите, завършили различни професионални направления, направен през рейтинговата система на университетите rsvu.mon.bg.

Студентите избират модерните психология и публична администрация, въпреки че безработицата в тези сфери е висока, пише в-к „Сега“. На трудовия пазар много търсени са направления енергетика и транспорт, към които обаче напливът е малък. 

За четвърта поредна година психологията е най-желаната специалност в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Безработицата при завършилите тази специалност от всички университети в България е 4,03%, което е над средната безработица (3,77%) при всички професионални направления. Наблюдава се и увеличение на хората, които не си намират работа по специалността – от 1,77% през 2012 г. на 2,56% през 2014 година.

Въпреки тези данни, кандидат-студентите и тази година посочиха като номер едно в списъка на желанията си именно психологията. Успокоителното тук обаче е, че близо 60% от завършилите си намират някаква работа (не задължително като психолог), за която се изисква висше образование.

Записването на публична администрация, която е втората предпочитана специалност в СУ, също не изглежда особено перспективно, тъй като там безработицата е още по-висока – 4,43 на сто. Едва 36% от завършилите тази специалност си намират работа, за която се изисква диплома за висшист. Подобно е положението и с третата и четвъртата предпочитана специалност в СУ – английска филология и социални дейности. При филологиите безработицата е малко под средната – 3,70%, а при социалните дейности достига цели 4,89%. И двете направления са под средното ниво на приложение на наученото – съответно с 42% и 45% лица, намерили си работа, за която се изисква висше образование.

Педагогиката, към която в последните години има трайно нарастващ интерес, също не може да се похвали с кой знае каква реализация. Безработицата в сферата е 3,45 на сто – доста далеч например от медицината, където безработицата е едва 0.13%. За сметка на това пък броят на хората, които успяват да намерят приложение на придобитата си специалност, е значителен – 72 процента.

На обратния полюс са специалностите, към които няма голям наплив на кандидат-студенти, но има глад за кадри. В енергетиката например безработицата е едва 2,60 на сто. В направление транспорт, корабоплаване и авиация безработицата сред завършилите също е относително ниска – 1,95%. При информатиката и компютърните науки процентът на безработни е 2,78%, а приложението на придобитото образование е 67%.

Изключение от тази тенденция правят металургията, химичните технологии, туризмът и машинното инженерство, където процентът на безработните висшисти е над средния – съответно 4,55%; 4,14%; 4,02% и 3,43%. Странното тук е, че хем има недостиг на хора, завършили въпросните специалности, хем при тях безработицата е доста висока. Това може да означава, че или квалификацията на дипломиралите не удовлетворява работодателите, или студентите са се записали във въпросните специалности само за да имат висше образование, без да имат намерение след това да се реализират в тези сфери.

В дъното на класацията с най-висока безработица се нареждат завършилите направленията животновъдство – 7,12%, биологически науки – 6,34%, религия и теология – 5,47%, материали и материалознание – 5,20%, и науки за Земята – 5,16 на сто.

„Отличници“ са повечето направления, свързани със здравето – медицината, където безработицата е едва 0,13%, фармацията – 0,49%, общественото здраве – 1,39%. Нулева безработица е отчетена при завършилите направление „Военно дело“.