Представиха нова стратегия за развитие на корпоративната социална отговорност
Поставянето на фокуса на общественото внимание върху добрите практики за КСО, провеждани от социално отговорни компании, е задължение и на българската държава
Икономическият и социален съвет (ИСС) на Република България представи днес становището си „Корпоративната социална отговорност (КСО) – достижения и предизвикателства“ пред вицепремиера и министър на труда и социалната политика на България Ивайло Калфин. Това стана на дискусията, в която се включиха членовете на ИСС и представители на заинтересованите страни, и на която бяха изведени насоките за формиране на нова Национална стратегия за развитие на КСО.
Документът, изготвен от главния секретар на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) д-р Милена Ангелова, в сътрудничество с Веселин Митов – конфедерален секретар на КТ „Подкрепа“, получи висока оценка от вицепреимера Калфин, който пое ангажимент основните изводи в него да залегнат в основата на готвената от МТСП нова стратегия по КСО.
Васил Велев, председател на УС на АИКБ, посочи, че КСО е доброволно действие на компаниите, надграждащо техните ангажименти по закон, посредством което те активно участват в действията за развитието на обществото и да ангажирани към развитието на местните общности и подобряване на условията за живот. „Като представителна организация на емитентите и обединяваща доставчиците на услуги от общ интерес, АИКБ винаги и е била изключително ангажирана с въпросите на КСО“, посочи Васил Велев.
В становището е подчертано, че цялостната политика за насърчаване на прилагането на КСО от българските компании трябва да бъде насочена към повишаване на обществената култура и разбиране за полезността от социално отговорно поведение на бизнеса, с оглед създаване на обществена среда, признаваща и стимулираща подобно поведение. За целта е необходимо повишаване на общественото разбиране за ползите от КСО – чрез ангажиране на медиите, изграждане на бизнес култура, насърчаване на включване на дисциплини, свързани с КСО в програмите на висшите училища. Необходими са и конкретни мерки и действия за събиране и разпространение на добри практики, развиване на капацитета на фирмите за прилагане на КСО практики и насърчаване на прозрачността и разкриването на нефинансова информация. Това е непрекъснат процес, чийто успех е възможен единствено при тясно сътрудничество между социални партньори и държавни институции и при активно ангажиране на останалите заинтересовани страни.
Въз основа на международния опит, ИСС счита, че ще бъде много благоприятно за развитие на КСО да бъдат създадени подходящо съобразени с местните условия Кодекси за държавните и общинските фирми, за публичните компании, за компаниите, предоставящи услуги от обществен интерес и за компаниите с господстващо пазарно положение, подобно на Националния Кодекс за Корпоративно управление.
Според становището, поставянето на фокуса на общественото внимание върху добрите практики за КСО, провеждани от социално отговорни компании, е задължение и на българската държава. За да бъдат фирмите стимулирани да въвеждат КСО практики, е необходимо пазарите, потребителите и обществото като цяло да оценяват тези действия и да предоставят положителни стимули за това.
В новата Стратегия за корпоративна социална отговорност на Република България трябва да има поставен силен комуникационен и популяризаторски акцент, както и да се обърне внимание на фактори, които на пръв поглед имат косвено отношение към КСО. Сред тях са адекватната политика в областта на образованието, насочена към привеждането му в съответствие с търсенето на пазара на труда на кадри с определена професионална подготовка, насърчаването на КСО практиките, целящи развитието на местните общности, намаляването на административните прегради пред бизнеса.
