post

Финансовите специалисти в страната излязоха с нови прогнози за лихвените проценти по кредитите и за тенденциите през остатъка от 2021 г. Главната им теза е следната – банковите кредити ще намаляват, а спестяванията ще се увеличат. Спрямо това, банките се очаква да не повишават лихвата на новите кредити и тя да задържи нивото си поне до края на годината. В допълнение, специалистите прогнозираха, че е напълно възможно отлива от банкови кредити да се отрази на увеличаване на бързите кредити и този тип финансови услуги, подобни на предлаганите от Microcredit, компания, опериращия на кредитния пазар от редица години. Тази тенденция, съчетана с намаленото предлагане на кредитиране от банките, може да задържи желанието за инвестиции, в застой. Нека да видим с подробности причините и следствията за България.

Какво се очаква за второто тримесечие на 2021 г.?

През първото тримесечие, което отмина, все още действаше отлагането на кредитите. През второто и третото обаче много от тези кредити, които бяха отложени ще се възвърнат като разход и длъжниците ще трябва да ги покриват. Тоест обемът от пари, който няколко месеца беше възможно да се насочва към възстановителни мерки, сега ще трябва да започне да покрива разходи. Като най-ясна констатация можем да извадим, че предвид свитата икономика, средства за инвестиции няма да останат. Това означава и влошено кредитиране.

Каква ще бъде реакцията на банките?

Банките от своя страна се опитват да задържат настоящите си клиенти без да претърпяват драстични загуби. Това на практика означава, че няма да е изгодно да повишат лихвите по кредитите. Не се очаква обаче да има някакво намаляване, защото въпреки всичко, те преценяват риска, голяма част от кредитополучателите да не могат да продължат редовно да покриват заемите си след изтичането на мораториума и самата банка да се озове в неприятна ситуация с ниски лихви и неплатежоспособни клиенти. Вероятността това да се случи е доста голяма. Има някаква минимална възможност, с цел да се предпазят, от голям дял необслужвани кредити, банките да повишат леко лихвените проценти по кредитите, но това ще е по-скоро изключение за отделни банки, а не тенденция за целия сектор.

Това ще се отрази благоприятно на нивото на отпуснати заеми от бързи кредити, особено при хората с по-лошо ЦКР. Това ще е последствие със сигурност предизвикано от изтичането на мораториума.

Инфлацията и икономическата ситуация в страната

Когато има глобалната икономическа криза, тогава се свива делът не само на пътуванията, ами и на част от търговските отношения, инвестициите и изобщо цялата външно-търговска активност. Това означава, че националното търсене, обратнопропорционално на външното, увеличава процентите си. Като добавим и че страната получава и се очаква да продължи да получава помощи от ЕС за борба с пандемията, има поток на външно финансиране, което подкрепя икономиката. Естествено, тази финансова инжекция не може да засили външно-търговската активност, но може да задържи нивата на потреблението на едно ниво.

От друга гледна точка се очаква вносните стоки и услуги да си повишат цените, което да се отрази пряко на разходите на по-голямата част от населението. Повишаването, сравнено с цените през 2020 г., няма да е огромно, но все пак най-вероятно ще се усети като повишаване на разходите. Това също може да се отрази и като повишено търсене на бързи кредити, които да послужат за покриване на ежедневните разходи.

Заключение

Икономическата ситуация в страната ще бъде много интересна и много любопитна. Както сами ставаме свидетели, не само България е поставена пред предизвикателства, ами и цяла Европа. Националното производство, вътрешният туризъм и вътрешното предлагане на услуги със сигурност успяват да използват максималното от ситуацията и да извлекат колкото се може повече позитиви и благодарение на това икономиката се задържа за момента. Банковата сфера, кредитните компании и изобщо всички, които предлагат кредитиране тепърва ще трябва да привличат нови клиенти и да задържат старите си, така че там можем да станем свидетели на оферти и промоции до края на годината.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *