post

У нас също има добри примери и общини, които насърчават устойчивото управление на енергията

Как бихме могли устойчиво да управляваме енергията и нейната консумация? Едва ли това би ни се отдало лесно, ако нямаме подходящи средства за измерване и отчитане на енергийното потребление в сектори като индустрията, обектите на местното самоуправление (сградите, системи за улично осветление), транспортен сектор, в бита и др. С наличието на подобни системи може много по-лесно и ефективно да се прогнозира бъдещото потребление на енергия в даден обект, а в резултат на това да се търси устойчиво финансиране при реализирането на подобни проекти.

Подобряването на състоянието на енергийната ефективност е от съществено значение за прилагането на политики за устойчива енергия и справяне с климатичните промени (IPCC, 2014). Силно нарастващата конкуренция, невъзможността да се предвидят енергийните пазари, все по-строгите екологични изисквания и контролът върху емисиите на парникови газове налагат на индустриите и обществените институции да управляват своето енергийно потребление по-внимателно и ефективно. Управлението на енергията като метод за намалението на разходите и с това ограничаването на риска от трудното прогнозиране на ценовите равнища е солиден инструмент с поддържаща функция, който подпомага подобрението на енергийната ефективност в сектори като индустрията, сградите, системите за улично осветление, транспорта и не само.

Какво представлява енергийният мениджмънт?

Енергийният мениджмънт като процес може да включва, както планиране и експлоатация на технически средства за производство и потребление на енергия, така и разпределение и съхранение на енергия. Този процес цели оптимално съхранение на ресурсите, опазване на климата и спестяване на разходите, като потребителите имат постоянен достъп до енергията, от която се нуждаят. Тя е тясно свързана с управлението на околната среда, оптимизацията на производствените процеси и логистиката. Според Асоциацията на немските инженери (Verein Deutscher Ingenieure – VDI) енергийният мениджмънт има следната дефиниция, която включва и икономическото измерение:

Енергиен мениджмънт е проактивна, организирана и систематична организация и координация на снабдяването, преобразуването, разпределението и използването на енергията, като същевременно се вземат предвид екологичните и икономически цели“.

Според проф. Мохамед Калил (2019) енергийният мениджмънт е систематично усилие за оптимизиране на енергийната ефективност за специфични политически, икономически и екологични цели чрез приложението на техники от инженерството и управлението. Днес в практиката се прилага и международен стандарт ISO 50 0001 за управление на енергията, който осигурява стройна рамка за оптимизиране на енергийната ефективност и активен ангажимент спрямо законодателните и регулаторни изисквания от страна на публичните и частни организации.

Системите за управление на енергията (системи за енергиен мениджмънт) обхващат всички енергийни потоци в сектора, в който се прилагат. За да могат да бъдат анализирани и използвани оптимално данните от тях, са необходими задълбочени познания в областта на съвременните системи за автоматизация, модерните методи за анализ на енергийните потоци, предлаганите на пазара енергийноефективни технически решения. Чрез системите за управление на енергията най-ефикасно могат да бъдат доказани ползите и мерките от енергийната ефективност, приложени в даден обект или постигнати чрез реализиран проект.

Системите за енергиен мениджмънт най-често представляват софтуерен продукт, който бива моделиран спрямо нуждите на сектора, в който се прилагат. Основната цел на софтуера за енергиен мениджмънт е да подпомага потребителя във връзка с контрола върху потреблението на енергия и да автоматизира работните процеси, доколкото това е възможно.

Благодарение на системите за енергиен мениджмънт е възможно да се определят: 

  • Правилният подход при нуждата от внедряване на оптимизации и подобрения;
  • откриването на пропуски при отделните системи за преобразуване на енергията;
  • необходимите стъпки при нужда от енергийно планиране в краткосрочен и дългосрочен план;
  • възможностите за внедряване на енергийни услуги и такива с гарантиран резултат (ESCO) с помощта на ефективно планиране на финансовите потоци, породени от постигнатите икономии;
  • ползите от въвеждането на енергийно ефективни уреди и др.

Енергиен мениджмънт в Германия

От 1996 г. насам, работната група „Енергиен мениджмънт“ на Германската асоциация на градовете работи по създаването на насоки за общински енергиен мениджмънт. Насоките са написани разбираемо и ясно и са достъпни безплатно за заинтересованите градове и общини в Германия и чужбина. Оптимизирането на разходите за енергия на общинските сгради са важно перо в публичните бюджети, тъй като според доклада на Фраунхофер-Институт за строителна физика в Германия енергийните разходи на обществени сгради възлизат на повече от 4 милиарда евро годишно. Поради това в страната се възприема разбирането, че енергийният мениджмънт, под различна форма, дали чрез специализиран софтуер или опростена структурирана таблица в Ексел, трябва да е неразделна част от управлението на общинския сграден фонд.

Добър пример от Германия е град Щутгарт (635 хил. души), който е лидер в инициативите в областта на климата и енергията и от 1997 г. има разработена концепция за смекчаване на климатичните промени с каталог от мерки за намаляване на емисиите на парникови газове. От 1973 г. емисиите на CO2 от общинските сгради са регистрирани и документирани за всички видове енергия. През 1977 г. е въведена настоящата система за общински енергиен мениджмънт. Като новатор в областта, град Щутгарт е разработил свои собствени подходи към общинския енергиен мениджмънт, повечето от които са описани като най-добра практика в редица насоки и препоръки за действие. Софтуерът за енергиен мениджмънт, използван в Щутгарт, също е вътрешна разработка, която впоследствие е възприета от множество общини. Местната власт в Щутгарт стопанисва 1400 сгради. 

В резултат на систематичния общински енергиен мениджмънт и последователното прилагане на мерки за смекчаване на климатичните промени, емисиите на парникови газове от общинските сгради са намалени с 2/3 в сравнение с 1990 г. 

Този успех се дължи в най-сериозна степен на годишни инвестиции в топлоизолация на сградите, ефективни строителни технологии и производство на енергия от възобновяеми източници от около 4 млн. евро, които са намалили наполовина потреблението на топлинна енергия и са редуцирали потреблението на електроенергия с 20%. С преминаването към зелена електроенергия в периода 2008 – 2011 г. потреблението на електроенергия в публичните сгради в града е неутрално по отношение на климата.

Енергиен мениджмънт в Хърватия

Друг пример, приложен от местната самоуправа в Загреб (Хърватия), показва, че енергийният мениджмънт може да разгърне ползите си чрез разработването на повече функции и да подпомага енергийното планиране на града. Въпреки че има налична система за енергиен мониторинг на национално равнище, от градската управа решават да надградят съществуващата с по-комплексна и подробна уеб-система за енергийно управление, която следи енергийното потребление на публичния сграден фонд (Фиг. 1). Към момента, платформата обхваща 957 публични сгради и към нея се очаква да бъдат включени останалите 1100 сгради, стопанисвани от общинската администрация на Загреб. 100 от сградите имат „умни“ системи (smart metering systems) за мониторинг и контрол на енергийното потребление.

Фигура 1. Екран от системата за енергиен мониторинг на Загреб. Изт.: https://eko.zagreb.hr/

Подобреният софтуер осигурява допълнителни функции, които подпомагат с:

  • Повече и по-обогатени данни при планиране на инвестиции в енергийно обновяване и наблюдение проекти за обновяване (измерване и проверка на спестяванията на енергия). Системата позволява изчисляване на влиянието на сценарии при комбинация от различни пакети от мерки за енергийна ефективност;
  • достъп до данни, които позволяват по-улеснено планиране на спестяванията, респективно, отчитането на финансовите потоци и отчитане на напредъка по енергийното планиране в града. Например, опцията, която подпомага взимане на решение къде да се инвестират налични финансови ресурси: в примера е посочено, че има 25 детски градини и 12 училища. След анализа на данните от системата за енергиен мениджмънт става ясно, че детските градини консумират 20% повече топлинна енергия, а училищата 30% повече електричество. След моделирането на сценариите се включват очаквани фактори като: допълнително електрическо оборудване и повече събития, които обикновено се провеждат в училищата и очаквана по-топла следваща учебна година. В резултат, системата отчита, че по-високите енергийни спестявания ще се случат в училищата, което дава предимство пред градската управа да избере тях като първи обекти за обновяване (за повече информация тук);
  • дават възможност за по-добра свързаност със смарт измервателни уреди, което позволява наблюдение на потреблението ежедневно;
  • възможности за ранно откриване и алармиране в случай на повреди, неочаквани събития и лоши енергийни характеристики на сградите.

Освен това, към платформата за енергиен мениджмънт в града се изпълняват допълнителни дейности, които целят управлението на енергията да се разпространява като добра практика чрез регулярно обучение на управителите на сгради и управители на етажна собственост. Подобна практика за обучението на енергийни мениджъри се провежда в Германия от 1997 г., с помощта на която са били обучени повече от 6000 желаещи (инициативата е активна и до днес – повече информация тук)

Енергиен мениджмънт в България

В България има редица инициативи за подкрепа на общините, свързани с проекти и събития (осъществени от Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфектСофийска енергийна агенция СофенаЕнергийна агенция – ПловдивЧерноморски изследователски енергиен център и др.), които насърчават прилагането на добрите практики вследствие от методите на енергийния мениджмънт. Подобна система за управлението на енергията съществува от края на 90-те години на миналия век, когато група български общини се обединяват (Общинска мрежа за енергийна ефективност ЕкоЕнергия, която съществува и до днес) с общата цел за устойчиво управление на енергията и оптимизиране на разходите. По онова време е използвана базова онлайн платформа, която днес е морално остаряла и трудно използваема. Обща практика тогава за събирането на данните за енергийното потребление е да се използват файлове в Ексел или на хартия. Те се събират и изпращат в техническия център на общинската мрежа и в последствие служат за изготвяне на анализи, когато е необходимо. Управлението на енергията се превръща в предизвикателство, тъй като информацията не е структурирана по строго определен начин и трудно може да бъде анализирана и да се използва да отчитане на показателите за потреблението на енергията.

Липсата на подобни данни има пряко отношение към поставянето на цели за устойчива енергия и ограничаването на емисиите, тъй като няма възможност да бъде управлявано нещо, което не може да бъде измерено. 

Ето защо, системите за енергиен мениджмънт имат изключително значение, за да може да се отчитат реалните постижения по пътя към енергийния преход.

Към момента, като продължение на остарялата система за енергиен мониторинг е изградена и функционира модернизирана онлайн енергийна информационна система (частично финансиране по програма EUKI на Федералното министерство на околната среда, опазването на природата, строителството и ядрената безопасност на Федерална република Германия) за нуждите на общините у нас. Системата има 19 активни потребители в момента и се предоставя за безплатно ползване от българските общини (Фиг. 2).

Фигура 2. Общини в България, които използват система за енергиен мениджмънт, разработена от ЕкоЕнергия.

Тези инструменти дават възможност за навременно проследяване, задълбочен анализ и възможности за контрол и прогноза на консумацията на енергия. Информацията и данните предоставят различни видове справки като: (1) дялове на енергия и горива в общото годишно крайно потребление на енергия за сгради и улично осветление; (2) месечно потребление на горива, енергия и вода; (3) енергийно потребление и разходи за енергия; (4) сравнителни графики според класификация и предназначение на сградите; (5) сравнителни графики според енергийното потребление; (6) общи архитектурни и строителни характеристики на сградите; (7) данни за изпълнение на мерки за енергийна ефективност и др. (Фиг.3 ).

Част от справките, които системата предоставя: дялове на горива и енергия за 2022 г. Източник: https://municipalenergy.net/
Част от справките, които системата предоставя: сравнителна графика според класификация на сградите за потреблението на енергия за 2022 г. Източник: https://municipalenergy.net/

Преди да бъде пусната в експлоатация системата има тестови период с реални данни на три общини, чиито случаи са описани подробно – БургасЛясковец и Павликени. Участието им е осъществено чрез избор на конкурсен принцип след обявена процедура, съвместно с Националния доверителен екофонд, чиято основна дейност е да се насочва финансиране към разходно-ефективни проекти в общините. Интересът на тези общини е породен и от това, че те имат сериозна история в опитите си за внедряване на методи за управлението на енергията, както и активна политика за намаляването на потреблението ѝ, заедно с въвеждането на ВЕИ в общинските си сгради. Информационната система помага на общинските специалисти да проследят динамиката на потреблението на енергията, да определят необходимите енергоносители, да увеличат енергийната си ефективност, да планират бъдещите дейности в сферата на енергийните и климатичните политики и да привличат устойчиво финансиране. Бургас е сред общините с най-много привлечени и осъществени проекти по различни източници на финансиране в сферата на зелената енергия. В системата за енергиен мениджмънт са включени всички 259 общински сгради, за които се въвеждат данни за потреблението на енергия, приложените мерки за реновиране на сградите, производството на енергия от ВИ (ако има такава). По този начин най-добре може да се оцени и управлява напредъкът при консумацията на енергия, като се измери. Например, след приложение на мерки за енергийна ефективност и актуализация на системата за контрол на потреблението на системата за улично осветление са спестени емисии на парникови газове в размер на около 1330 tCO2/г.и спестени парични средства около 200 000 лв. за година.

Друга община, която активно използва същата система за енергиен мениджмънт е Габрово. Общината е известна със своите политики и мерки за устойчива енергия.

Габрово има практика да събира и структурира данните в енергийния си сектор в продължение на години. 

По този начин въвеждането на данните в новата система за енергиен мениджмънт се осъществи плавно и успешно. Към момента в обсега на системата за енергиен мениджмънт попадат 32 от общинските сгради на Габрово. Например, от системата за енергиен мениджмънт за общината за периода 2021 – 2022 г. може да се види, че са приложени редица мерки за енергийна ефективност в СУ „Паисий Хилендарски“ (топлинно изолиране на външни стени, топлинно изолиране на покрив, подмяна на прозорци и врати, подмяна на осветление), Дома на хумора и сатирата (мерки за производство на топлинна енергия, мерки по подмяна на осветление), Зала „Възраждане“ (топлинно изолиране на външни стени, топлинно изолиране на покрив, подмяна на прозорци и врати, мерки за производство на топлинна енергия, подмяна на осветление), ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“ (мерки за производство на битова гореща вода и инсталация за енергия от ВИ).

В допълнение, от февруари 2022 г. към общината функционира център за енергийна ефективност, в който гражданите и представители на бизнеса могат да получават компетентна информация и съвет относно приложението на мерки за енергийна ефективност. Посетителите получават експертна и навременна информация за провежданите политики на локално, национално и европейско ниво във връзка с енергийното обновяване и въвеждането на ВЕИ в сградите. Заедно с това, Габрово е част от мрежата на градовете, носители на наградите Европейска зелена столица. През 2021 г. Общината спечели екологичната награда на Европейската комисия „Европейски зелен лист“ за 2021 г. заедно с парична премия от 75 000 евро. Инициативата оценява постигането на ,,зелен растеж“ и отличава града, приложил най-добре зелените идеи на своята територия.

Проучване от 2021 г., свързано с преглед на състоянието на енергийните планове на местните власти в България, показа, че

едва 20% от общините у нас са си поставили количествена и/или измерима цел за устойчива енергия или ограничаване на парниковите газове.

До голяма степен причината за това може да се дължи на липсата на конкретни данни за енергийната консумация и адекватна система за мониторинг и управление на енергийните потоци в сферите, които се стопанисват от общината.

Енергийният мениджмънт подпомага местните ръководства чрез рационалното използване на енергията, намалява финансовата тежест върху общинските бюджети и допринася за опазването на климата и околната среда. По този начин местните власти могат не само да демонстрират добри примери, но и значително да намалят своя бюджет за управление на секторите, които стопанисват.

Източник: Климатека

Автор: Мария Манолова

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *