АнализиОколна среда

Каква е връзката между „дяволските ветрове“ и адските жеги през лятото?

Светът изпрати най-горещото си лято от 1940 г., когато е поставено начало на воденето на статистика. Рекордите за горещини през лятото на 2023 г. в Северното полукълбо са били „не просто подобрени, а разбити“, отбелязват изследователи, цитирани от Financial Times. Глобалното затопляне, съчетано с прояви на фьон, може да донесе “невиждани досега горещи вълни”. Сухите, топли и поривисти ветрове бързо изсушават тревите и създават предпоставка за разпалването на горските пожари. Фьонът може да изостри горещите вълни и е вероятно феноменът да става още по-значим през следващите години, тъй като очакваме по-дълги, чести и интензивни горещи вълни поради климатичните промени. Учените откриват “принос” на фьона и в разпадането на част от шелфовите ледници в Антарктика и Гренландия.

Фьоновите ветрове имат способност да усилват горещините и понякога са предпоставка за възникването на горски пожари

Вече е октомври и с леко съжаление се върнах на работа, след едно страхотно лято с много пътешествия, срещи с приятели и положителни емоции. Вече не ми остават много варианти да се пренеса в отминалото време, освен чрез виртуално преживяване, и какво ли може да е по-подходящо от романтичния и много поучителен филм „Ваканцията“? Сигурно си го спомняте – със страхотните Камерън Диас и Кейт Уинслет. Има един момент във филма, когато Айрис (Кейт) е навън и вятърът ѝ пълни очите с прах, което пък е повод за романтично докосване и т.н., като идеята беше, че този вятър – Санта Ана – е вълшебен и когато задуха, се случват чудеса.

В романтичен аспект може би, но вятърът Санта Ана е местното название на фьона (оригинално познат с това име от Алпите), който в други части на САЩ, като например в Скалистите планини и Аляска, е известен с индианското име Чинук (снегояд). В Аржентина вятърът се нарича Зонда, докато в Южна Африка е Бергвинд. Испанците във Валенсия го наричат Ponantà. А в Обединеното кралство вятърът фьон, който се среща в планините Пенини в Северна Англия, е известен на местно ниво като Helm Wind.

Макар октомври вече да е преполовен, след хладното начало на тази седмица и нормални октомврийски температури, през втората половина на седмицата се очаква фьон и у нас. Той ще повиши температурите, които ще “литнат” отново до летни стойности. Очакват се температури с над 15 °C над климатичната норма.

Фьонът е топъл, сух, поривист вятър, който духа по подветрените склонове на планините. В България обикновено е южен вятър, но невинаги посоката му е южна, тъй като от значение са ориентацията на планинската верига и направлението на въздушния поток.

https://www.idafe.com/English/images/FoehnClassic.png
Фигура 1: Схема на фьон. Източник

Поради силата си, фьоновите ветрове, за кратко време пречистват замърсителите от приземния въздушен слой, разрушават бързо мощните термични инверсии и по този начин разсейват мъглите, освежават въздуха, размиват облачността над подветрените планински склонове и подножия и обезпечават условия за пряка слънчева радиация. Въпреки това, още преди векове е било забелязано, че те имат пряко негативно влияние върху човека, което им спечелва прозвището „дяволските ветрове“.

Съществуват различни обяснения за въздействието на фьона върху физическото и психично състояние на човека. 

Те са свързани с рязкото понижение на атмосферното налягане, увеличеното съдържание на въглероден диоксид, влиянието на атмосферното електричество, голямото количество положителни йони, аномалното увеличение на съдържанието на биологично активното вещество серотонин (чието равнище е свързано с някои разстройства на мозъка, например шизофрения и депресия) и др.

Проявите им, особено при метеочувствителни лица, предизвикват различни физиологични и психични реакции – поява на главоболие, чувство на безпокойство, страх, неувереност, депресии, трептене в очите, шум в ушите, сърцебиене, световъртеж. Понижава се способността за концентрация и работоспособността, забележимо се увеличава действието на възбуждащи средства като кафе, никотин и алкохол. Нараства броят на нещастните случаи, престъпенията, оплакванията за неразположения и самоубийствата. От медицинската практика е известно, че през периодите с добре проявени фьонови ветрове, особено при сърдечноболните, хипертониците, астматиците и страдащите от някои други категории заболявания се увеличават случаите на кризи, които понякога имат фатален край. Установено е, че фьоновите оплаквания, наречени от някои автори дори “фьонова болест”, се появяват ден – два преди началото на вятъра и продължават до прекратяването му. Биологичното въздействие на фьона се проявява не само на открито, но и в затворени помещения.

Напоследък, във връзка с увеличената честота и интензивност на горещите вълни през лятото, се заговори и за

още един негативен ефект на фьона – способността му да усилва жегите и да създава допълнителна предпоставка за възникването и разпалването на горските пожари.

Според скорошни публикации тази година фьонът се е проявил много пъти по света, включително по време на горещи вълни, когато е повишил температурите до непоносими нива в местните „горещи точки“. В началото на август в Тайван, например, фьоновите ветрове бяха свързани с жеги от 39℃ в югоизточната част на страната. Същият вид вятър изостри интензивната гореща вълна и във Франция. Феноменът вероятно ще стане още по-значим през следващите години, тъй като „очакваме по-дълги, по-чести и по-интензивни горещи вълни поради промяната в климата. според Джим Оувърланд, метеоролог в Националната агенция за океански и атмосферни изследвания на САЩ (NOAA), Глобалното затопляне и фьоновите ветрове, които допринасят – всичко това действа заедно и създава гореща вълна, каквато не сте виждали досега“, казва той. Проблемът вече привлича вниманието на учените – така напр. проучване от 2021 г. на изследователи от Университета в Цукуба, Япония (Кусака и колектив) изследва ефекта от внезапно покачване на температурата при южен фьон и връзката му с увеличаване на случаите на топлинен удар сред населението, както и увреждане на оризовите култури в района на Тояма.

https://media.istockphoto.com/id/1401907685/photo/so-unpleasant-feeling-of-heat-in-a-head.jpg?b=1&s=170667a&w=0&k=20&c=CrW7-f3hcoAXpjafiIG3MPYUY6qUiW63REWk4tHwoeE=
Фигура 2: Фьонът може да допринесе за непоносими условия при гореща вълна. Източник

Други смятат, че фьонът е помогнал за генерирането на сухи условия, които предизвикаха опустошителните горски пожари в Мауи, Хавай, убили над 100 души. На 8 август ужасяващ горски пожар, описан от хавайския губернатор като “огнен ураган”, премина през популярния крайбрежен град Лахайна в Мауи. Комбинацията от редица фактори повлияха на избухването на пожара, като високи температури, ниска влажност, сухи треви в района и силни ветрове от близкия ураган. Въпреки това, според някои експерти, падащите ветрове, или фьоновият ефект, може би е също отчасти виновен.

Фьоновият ефект често се появява във връзка със сериозни горски пожари, според Крейг Клементс, директор на Интердисциплинарния изследователски център за горски пожари в Държавния университет в Сан Хосе, Калифорния, Той посочва като примери пожарите в Калифорния и Гърция. Установено е също, че ветровете причиняват хаотично поведение на горските пожари около канадските Скалисти планини, където могат да предизвикат „експлозивни“ пожари. „Едно нещо, което хората не осъзнават, е, че може да изсуши горивото“, казва Клементс, като има предвид конкретно тревите. „Росата по тревите може да се изпари и те да станат критично сухи за един час. Това е особено проблематично, тъй като пожарите могат да се разпространят толкова бързо именно в тревите“.

Пожар, Пламъци, Горещо, Пророда, Natur
Фиг. 3 Сухата трева е отлично гориво и причина за бързото разпространение на горските пожари. Източник: Pixabay 

Фьоновият ефект може да възникне и на много по-студени места, дори в Антарктика, където може да допринесе за бързия колапс на ледените шелфове. От средата на 60-те години на миналия век се наблюдава бързо регионално лятно затопляне на източното крайбрежие на северния Антарктически полуостров, като температурите близо до повърхността се повишават с повече от 2°C. Това затопляне е допринесло значително за срутването на северните участъци от ледения шелф на Ларсен. Учените търсят обяснение на този феномен и още през 2006 г. екип от изследователи, Маршал и колектив предполагат първи, че фьонът има принос за затоплянето на Антарктическия континент. Изследването на затоплянето на въздуха при проява на фьон в районa на шелфовия ледник “Ларсен Б” установява, че появата на този вятър е един от факторите, допринесли за разрушаването и стопяването на ледника през 2002 г. През 2018 г. вятърът е изтласкал значително количество лед и от бреговете на Гренландия.

Към списъка на вредоносните ефекти от фьона спадат и внезапните наводнения, предизвикани от бързото топене на снежна и ледена покривка. В някои случаи обаче, поради високите температури, не се стига до това – свидетели на вятъра „чинук“ твърдят, че разтопеният сняг се е изпарявал пред очите им.

Обикновено високите температури се измерват при антициклонално състояние на атмосферата през лятото, което обуславя стабилно, ясно време. В самия антициклон (Фиг. 4) движенията на въздуха са низходящи и обуславят т.нар. адиабатно затопляне – явление, което има принос и при затоплянето при орографски фьон.

undefined
Фигура 4: Низходящи движения на въздуха в антициклон (вдясно), свързани с т.нар. „адиабатно затопляне“. Източник 

Фьонът в България

Фьонът в България е сравнително добре изучен, основно заради големите щети, които нанася с поривите си. Най-съвременна информация дава изследването на синоптика от Националния институт по метеорология и хидрология д-р Красимир Стоев. Той изучава фьона в София за периода 1975 – 2014 г. и установява, че средният годишен брой дни с фьон в столицата е съответно 8.9, 8.1, 8.3 и 4.5 за периодите 1975 – 1984, 1985 – 1994, 1995 – 2004 и 2005 – 2014 г. След 2004 г. e установено намаление на средногодишния брой дни с фьон и намаление на максималния порив на вятъра. Това двукратно намаление на честотата на фьона се обяснява с промените на атмосферната циркулация и промяна в пътя на средиземноморските циклони, които обуславят фьона. Установено е, че средиземноморските циклони се движат по три траектории. Когато през зимата циклоните минават най-често през Унгария, зимите у нас са меки и сравнително сухи и има условия за проява на фьон. Според Стоев, обаче, все по-рядко средиземноморските циклони избират този път. Все пак, необходими са повече наблюдения, за да бъде потвърдена тази тенденция.

В годишното разпределение на фьона се наблюдава максимум през месеците от студеното полугодие – март (56 дни), април (46 дни) и февруари (43 дни).

Фигура 5: Месечно разпределение на случаите на фьон в София за периода 1975 – 2014 г. Източник: Стоев, 2021

Както се вижда от графиката, случаите на фьон през лятото са редки, но все пак възможни. Така, макар в България вятърът да е типичен за студеното полугодие, е известно, че с него са свързани случаите на много високи максимални температури в страната, като например абсолютният максимум в гр. Садово от 45,2℃ през 1916 г.

От гледна точка на метеорологията, фьоновите ветрове се смятат за неблагоприятно климатично явление, например за авиацията. Паднали дървета, скъсани жици, отнесени покриви, опасни падащи предмети, когато задуха – на всичко това са били свидетели неведнъж жителите на София и на населените места, разположени на север от повечето наши планини. Ако все пак живеете в София и не сте сигурни дали духа фьон, погледнете към Витоша. Ако забележите облак, подобен на шлем, лента или шапка на гъба, вятърът със сигурност е фьон. И тъй като не е сигурно, че наистина като задуха стават чудеса, препоръката ми е да се скриете на безопасно място, да затворите прозорците и укрепите всички предмети навън. А ако е знойно лято – да намерите помещение с климатик, докато горещата вълна, усилена от вятъра, премине.

Източник: Климатека

Автор: Зорница Спасова

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *