Бедността сред трудоспособното население е сред най-сериозните последици от икономическата криза

Неравенство между половете все още съществува по отношение на участието на пазара на труда, на заплатите и на риска от бедност

Значителното увеличаване на бедността сред населението в трудоспособна възраст е една от най-осезаемите социални последици от икономическата криза. Постепенното намаляване на нивата на безработица може да се окаже недостатъчно, за да промени това положение, ако поляризацията на заплатите продължи, най-вече заради увеличаването на работата на непълно работно време. Това е едно от основните заключения в прегледа на заетостта и социалното развитие в Европа за 2013 г., в който се отделя внимание и на положителното въздействие на социалните помощи върху вероятността от завръщане на пазара на труда, последиците от продължаващото неравенство между половете и социалното измерение на икономическия и паричен съюз, съобщава Рапид.

Прегледът показва как започването на работа може да помогне на хората да се справят с бедността, но само в половината от случаите: голямо значение има видът на започнатата работа, но също и съставът на домакинството и какво място на пазара на труда заема партньорът.

Прегледът включва и анализ, който показва, че противно на някои широко разпространени схващания хората, получаващи обезщетения за безработица, е по‑вероятно да си намерят работа, отколкото хората, които не получават такива обезщетения (при равни други условия). Това важи най-вече за добре изградените системи за социални обезщетения (като тези с постепенното намаляване на нивата на обезщетенията), придружено от подходящи условия, като например изискването да се търси работа. Тези системи се стремят да насърчават по-доброто съответствие между професионалните умения и работата и следователно намирането на по‑качествени работни места, което от своя страна помага на хората да излязат от бедността.

В прегледа се подчертава също, че в някои държави (напр. Полша, България) значителен дял безработни не са обхванати от стандартните защитни мрежи (обезщетения при безработица, социални помощи), а най-често разчитат на семейната солидарност или на неофициална трудова дейност. Безработните лица, които не получават обезщетения за безработица, имат по-малко шансове за намиране на работа, тъй като е по-малко вероятно да бъдат обект на мерки за активизиране и не са задължени да си търсят работа чрез системата за получаване на обезщетения.

Въпреки че по време на кризата се наблюдава намаляването на някои неравенства, пред които традиционно са изправени жените (до голяма степен поради това, че някои традиционно мъжки сектори най-силно са засегнати от кризата), неравенство между половете все още съществува по отношение на участието на пазара на труда, на заплатите и на риска от бедност. Освен това все още е налице тенденция жените да работят по-малко часове от мъжете, и макар че тя може да е в резултат на лични предпочитания, това все пак води до намалени възможности за кариера, по-ниско заплащане и по-ниски бъдещи пенсии, недостатъчно използване на човешкия капитал и, в резултат на това — понижаване на икономическия растеж и благоденствието. По този начин неравенството между половете води както до икономически, така и до социални разходи и следва да бъде ефективно преодолявано, когато е в резултат на обществени и институционални пречки или ограничения.

Нарастващите макроикономически и социални различия и тези, свързани със заетостта, застрашат основните цели на ЕС, определени в Договорите, а именно да бъде от полза за всички свои членове чрез насърчаване на икономическото сближаване и да подобрява живота на гражданите в държавите членки. Последният преглед показва как семената на настоящите различия вече са били засети през първите години от създаването на еврото, тъй като небалансираният растеж в някои държави членки, дължащ се на натрупването на дълг, задвижван с ниски лихвени проценти и силен приток на капитали, често е свързан с разочароващо развитие на производителността, както и проблеми, свързани с конкурентоспособността.

При липсата на възможност за девалвация на валутата се налага държавите от еврозоната, които се опитват да си възвърнат конкурентоспособността по отношение на себестойността, да разчитат на вътрешна девалвация (ограничаване на заплатите и цените). Тази политика обаче има своите ограничения и недостатъци, не на последно място по отношение на нарастването на безработицата и социалните трудности, и ефикасността ѝ зависи от много фактори, като например отвореността на икономиката, високото ниво на външно търсене и наличието на политики и инвестиции за повишаване на неразходната конкурентоспособност.

В съобщението си относно социалното измерение на ИПС от октомври 2013 г. Комисията предложи засилено наблюдение над заетостта и социалното развитие. В дългосрочен план и след някои промени в Договора, фискален капацитет на целия ИПС с ударна абсорбиращата функция би могъл да допълни съществуващите инструменти за координиране на политиката.