Словения – новото проблемно дете на еврозоната

Със забавената икономика и болен банков сектор Словения може също да прибегне до спасителните фондове на ЕС

Дали Словения няма да бъде шестата държава, която ще се обърне за помощ към европейските спасителни фондове? Този въпрос задава немското издание „Шпигел”. Агенция „Мудис“ понижи кредитния рейтинг на Словения с три степени от A2 на Baa2 с негативна перспектива. За сравнение кредитният рейтинг на България според „Мудис е“ също Baa2, но със стабилни перспективи.

„Мудис“ е взела решението да понижи рейтинга на Словения заради големия процент лоши кредити, както и трудностите на правителството да овладее публичните си финанси. Има голяма вероятност трите най-големи словенски банки: „Нова люблянска банка”, „Нова кредитна банка Марибор” и „Абанка Випа” да имат нужда от правителствено спасяване в размер между 2 и 8 % от БВП на страната, съобщи „Мудис“.

На Словения остава да последва испанския пример и да поиска пълно спасяване на банките си твърди водещият словенски икономист Йоже Дамиян. Дамиян изчислява, че спасяването на банките би коствало на страната дефицит между 20 и 28 % от БВП, а лихвите по държавните облигации биха скочили над 12%, което е твърде много за всяка държава.

Страната е в рецесия след като износът към основните й партньори от ЕС намаля, заради понижената икономическа активност в целия съюз.

Засега шест държави от еврозоната са прибегнали до някой от финансовите механизми за спасяване. Това са: Гърция, Ирландия, Португалия, Испания и Кипър. Три са основните европейски спасителни механизми: Европейски стабилизационен механизъм, който трябва да се институционализира като основен спасителен механизъм и временните Европейски фонд за финансова стабилност (EFSF) на стойност 440 милиарда евро и Европейския механизъм за финансово стабилизиране (EFSM) с 60 милиарда евро.

Редактор: Добрин Станев