БСК: Бизнесът отказва да кандидатства за еврофинансиране

Едва 9% смятат, че бизнес климатът през 2014 г. се е подобрил спрямо 2013 г.

Tежките процедури (83%), съмнения в обективността на оценяването (79%), липса на авансово финансиране (48%), недостатъчна информация (42%), липса на квалифициран човешки ресурс за изпълнение на проектите (39%) и продължаващото изпълнение на вече започнат проект (14%). Това са основнит причини, които отказват бизнеса да кандидатства за еврофинансиране. Това показват резултатите от традиционната годишна анкета на БСК сред членовете на камарата – „2014 г. през погледа на бизнеса“. Проучването е проведено сред 457 мениджъри и собственици на компании в периода 1-15 декември 2014 г.

Почти всеки втори анкетиран (47%) декларира, че възнамерява да инвестира в развитие и обучение на персонала, което е показател за осъзнаването на ключовата роля на човешките ресурси за постигането на конкурентоспособност. Спрямо миналогодишното проучване сериозно намалява процентът на анкетираните, които планират инвестиции в производствени мощности – такива плановете за 2014 г. декларираха 39%, а за 2015 г. са 26%. Интересът към инвестиции в иновации, марки и патенти остава непроменен – за 2014 г. такива очаквания имаха 33% от анкетираните, а за 2015 г. са 32%.

Едва 9% от участниците в анкетата смятат, че бизнес климатът през 2014 г. се е подобрил спрямо 2013 г., когато позитивните оценки бяха 20 на сто. Изключително високи е процентът (35%) отговорили, че има влошаване на икономическите условия в страната, а според повече от половината (53%) от анкетираните те не са се променили.

26% декларират подобряване на икономическото състояние на своята фирма. 47% са успели да запазят показателите от предходната година, а 25% отчитат спад на фирмените си показатели.

Увеличение на престъпността, корупцията, сивата икономика и регулаторната тежест, както и слабо влошаване на достъпа до кредити през 2014 г., отчитат анкетираните. Най-силно негативно е усещането на бизнеса по отношение на корупцията, която според 60% от участниците в проучването е нараснала през 2014 г., а според други 33% е останала без промяна и нито един не е отбелязал намаление на това негативно явление.

Най-високи нива на корупция, според анкетираните, се наблюдава при обществените поръчки (50 %), съдебната система (45%), МВР/КАТ (43%), здравеопазването (43%), митническото обслужване (35%) и регулаторните режими (34%). Относително по-малко корупционни практики са налице при контрола по спазване на екологичните (21%), санитарно-хигиенните (19%), данъчно-осигурителните (19%) и трудово-правните (14%) норми, а най-ниско корупционна е сферата на образованието (12%).

Сред институциите най-висока оценка получава данъчната администрация (63%), следвана от местната власт (47%) и Президента на РБ (27%). Парламентът и евродепутатите са оценени положително от едва 10% от анкетираните, а с най-ниско доверие се ползва съдебната власт (4%). Тя е и лидер по неодобрение (94%), следвана от Народното събрание (86%) и от Президента (67%). По традиция, над половината анкетирани (51%) се затрудняват да оценят работата на евродепутатите, което очевидно се дължи на недостатъчна осведоменост.

Според анкетата за втора поредна година отношението към изпълнителната власт се затруднява от смяната на три правителства. От бизнеса оценяват най-негативно работата на правителството с премиер Пламен Орешарски, а най-позитивна е оценката за правителството с премиер Бойко Борисов. Трябва да се отчете, обаче, че правителството „Орешарски“ управлява през цялото първо полугодие, а кабинетите „Близнашки“ и „Борисов“ могат да бъдат по-трудно оценявани, поради по-краткия срок на тяхното управление. По тази причина, за последните две правителства отговорилите „не мога да преценя“ преобладават. Като цяло, изпълнителната власт заема „златната среда“ сред останалите институции със средно около 20% одобрение, поясняват от БСК.

От четирите ключови за 2014 г. събития – кризата с КТБ, природните бедствия, политическата нестабилност и санкциите срещу Русия, най-силно негативно върху дейността на фирмите се е отразила именно честата смяна на правителства и общата политическа нестабилност в страната.

Най-негативно икономическата ситуация през 2014 г. се е отразила върху продажбите/ оборотите (37%), следвани от обемите на производство (35%) и работните места (25%), а в по-малка степен спад спрямо 2013 г. се отчита при външните пазари (23%) и работните заплати (14%).

Инвестиционната активност на анкетираните компании през 2014 г. е отбелязала ръст спрямо 2013 г. по отношение на развитието на нови продукти/услуги (35%) и на човешките ресурси (25%), а в по-малка степен – за нови мощности (18%). Като цяло, обаче, в преобладаващия процент се запазва нивото на инвестиции спрямо 2013 г.

По отношение на икономическите процеси през 2015 г. се запазват пропорциите от миналогодишното изследване, когато 34% от анкетираните прогнозираха ръст на икономиката, 33% бяха по-скоро песимисти, а 25% очакваха запазване на нивото от предходния период. В тазгодишното проучване единствената промяна е слабото покачване на процента на оптимистите – 35% от анкетираните предвиждат позитивно развитие на икономиката през 2015 г.

Що се отнася до бизнес плановете за 2015 г., най-сериозна активност фирмите планират във връзка с разработването на нови продукти и услуги (61%), търсенето на нови пазари (56%) и увеличаването на обема на производството (49%). Мениджърите са предпазливи по отношение на плановете си за нови кредити (11%) и ръст на работните места (23%). Всеки трети анкетиран планира увеличение на трудовите възнаграждения (37%) и изпълнение на европроекти (39%).