Усвояването на евросредствата от следващия програмен период може да започне в средата на годината

Очаква се текстовете на споразумението да бъдат одобрени от европейските власти до края на лятото

„2014 година няма да бъде нулева при усвояването на евросредствата“, това каза вицепремиерът и министър на правосъдието Зинаида Златанова в предаването „Седмицата“ на „Дарик“ радио. Тя коментира, че тази и следващата година се очертават като много интензивни години, за да усвоим оставащите от предишния програмен период 3 млрд. евро. „Приключването и началото на програмните периоди са най-тежкият период от европейския бюджетен цикъл. Предизвикателство е, убедена съм, че ще се справим с него”, каза вицепремиерът. 

Тя определи като “тежко манипулативно твърдение”, че през 2014 г. няма да има европейски пари. По думите и още в края на първото полугодие ще може да започнат “най-важните интервенции” по субсидираната заетост, финансирани със средства по новата програма за развитие на човешките ресурси.“Регламентите позволяват да използваме средства и преди официалното одобрение на оперативните програми. Помолила съм колегите министри, които имат оперативни програми, да задействат по-бързо сформирането на комитети за наблюдение – едно от условията за изразходването на средства”, коментира Златанова.

След предаването на окончателния текст на Споразумението за партньорство с Европейската комисия, тази седмица, до края на юни ще бъдат предадени и окончателните текстове на оперативните програми. Страната ни ще разполага с 15 млрд. евро до 2020 г. Половината от тези средства – около 7 млрд. евро, са преките плащания в селското стопанство, а останалите над ще бъдат разпределени по оперативните програми.

Инфраструктурата, включително екологичната инфраструктура, транспортната и градската, ще се финансира с над 4 млрд. евро, а останалите 3 млрд. евро ще са за бизнес, образование, заетост, иновации, коментира вицепремиерът. “Това е разпределението, което съответства на общата цел на Европейския съюз за икономически растеж. Тези средства, които ЕС е отделил от бюджета, за да подпомага по-изостаналите държави, са посветени на икономически растеж и осигуряване на работни места, за да могат европейските граждани да живеят по-добре”, коментира Златанова

Тя потвърди, че страната ни ще продължи да настоява градовете за подпомагане по програмата “Региони в растеж” да са 67. “Ще продължим да водим преговори, бихме могли да убедим Брюксел, че нивото на развитие на българските региони предполага по-съществено подпомагане на по-голям брой населени места, за да напреднат по-бързо”, коментира още Зинаида Златанова. Вицепремиерът обясни, че ЕК настоява за по-голяма концентрация на усилията и залага на градове – “двигатели”, които да издърпат след себе си останалите около тях. “Ние обръщаме принципа на концентрация и казваме, че това няма да ни свърши работа, регионите са много изостанали и трябва да бъдат подпомогнати по-равномерно”, каза тя.

Очаква се текстовете на споразумението да бъдат одобрени от европейските власти до края на лятото. „Истината е, че ЕК работи в момента по 28 споразумения, като България е в основната група за официалните версии. Важното е в самия документ да имаме добре разписани нещата, за да не се чудим след 3-4 години защо така е бързано и защо са разписани неща, които не са подходящи. България е по средата. ЕК започва да работи веднага, след като получи самите текстове“, каза тя. Златанова допълни, че европейските избори не могат и не са заплаха за одобряването на споразумението и оперативните програми.

Вицепремиерът заяви, че препоръката в Доклада на Европейския парламент за спирането на европарите е едно изречение, включено с пропагандни цели. Зинаида Златанова каза, че „вече година опозицията се опитва да ни обясни, че ЕК ще ни спре парите. ЕК категорично отказа да влезе в този политически капан”. По думите и това е поредният опит европейска институция да бъде използвана за вътрешнополитически цели, но той отново не е успял. В доклада, приет от Европейския парламент,се очертава как е изразходван европейският бюджет от институциите и държавите. „Няма държава от ЕС, която да не е спомената в този доклад за една или друга слабост”, посочи Златанова. „Няма идеален, изряден в изразходването на европейските средства. Целта е да се придържаме максимално към правилата, а когато това не се прави – да се налагат съответните мерки”, заключи тя.

Относно реформите в секторите образование и здравеопазване тя констатира, че те са очаквани от цялото общество през последните 10 години. „Разговорът с Европейската комисия продължи по-дълго, защото за последните 9 месеца нашето правителство трябваше да изработи стратегически документи в редица области, сред които са и образованието и здравеопазването“, посочи Златанова и добави: „Знаете, че в тези сектори имаше страх и имитация на реформи. Смяташе се, че здравеопазването е за лекарите, а не за пациентите. Ние искаме да стане обратното.“