Млади учени получават по 20 хил. лева
9 висши училища и на 3 института на БАН са одобрени за финансиране по програмата „Подкрепа за развитието на докторанти, постдокторанти, специализанти и млади учени“
По 20 хил. лева получават 340 докторанти, постдокторанти, специализанти и млади учени, за изследвания в чужбина или за да публикуват свои научни разработки. Вчера министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов връчи договорите на 9 висши училища и на 3 института на БАН, одобрени за финансиране по програмата „Подкрепа за развитието на докторанти, постдокторанти, специализанти и млади учени“.
Договорите са на обща стойност 8 млн. лв. и се финансират по оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“ – от европейския социален фонд.
Финансиране за докторанти, постдокторанти, специализанти и млади учени получиха 3 факултета на СУ „Св. Климент Охридски“, Медицинският факултет на Тракийския университет, УНСС, Медицинският университет във Варна, Университетът по библиотекознание и информационни технологии, Великотърновският университет, техническите университети в София и във Варна, Висшето транспортно училище „Тодор Каблешков“, институтите на БАН за исторически изследвания, за български език и за изследване на населението и човека, информира БТА.
Искаме българските учени, които работят в международни проекти, да имат еднакво заплащане с техните европейски колеги и се надявам през 2013 г. да постигнем малко по-висока ставка за финансирането на българските учени и специалисти в чужбина, каза министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. Той отбеляза, че нашите учени и специалисти, които участват в международни проекти, получават по 20 евро на ден, или от 12 до 17 пъти по-малко от техните европейски колеги.
Това финансиране е било договорено преди присъединяването ни към ЕС и средствата за нашите учени се изчисляват на базата на средната работна заплата от 2006 г., заяви образователният министър.
Според Игнатов заради ниското финансиране младите ни учени губят мотивация за работа и така се „подкрепя изтичането на мозъци“. Искаме в следващия програмен период да има малки и средни проекти, за да могат учените от новите страни членки да кандидатстват равностойно, заяви той.
Той добави, че „трябва да се оказва и натиск, когато се изграждат изследователски комплекси, да се гледа на изток и на югоизток“. Когато се планира изграждането на научна инфраструктура, тя трябва да засяга и България, коментира министърът на образованието.