България за по-голямата финансова интеграция в ЕС

Парламентът ратифицира промяна в първичното право на ЕС с 84 гласа за, 2 против и 14 въздържали се

България ратифицира измененията на Договора за функциониране на ЕС (ДФЕС), които бяха договорени на срещата на Европейския съвет от 25 март 2011 г. Измененията на договора са от изключителна важност за развитието на финансовата интеграция в съюза. Те дават юридическа база за създаването на постоянен финансов механизъм, който да бъде използван в случай на финансови затруднения на държава от еврозоната.

Промените на договора се състоят само в един единствен параграф към член 136 от ДФЕС, който гласи:

„3. Държавите-членки, чиято парична единица е еврото, могат да установят механизъм за стабилност, който да се задейства, ако е абсолютно необходимо да се гарантира стабилността на еврозоната като цяло. Предоставянето на необходимата финансова помощ в рамките на механизма ще бъде строго обвързано с условия.“  

Промяната е съществена и на практика дава голяма свобода при определянето на европейска политика спрямо държава-членка, която изпитва сериозни финансови затруднения. Досега спасяването на закъсали държави ставаше ad hoc и попадаше в сивата зона на правото на ЕС.

Външният министър на Република България Николай Младенов даде следното изявление, цитирано от БГНЕС: „От  това изменение не произтичат финансови ангажименти за България и не се разширяват областите на компетентност, предоставени на Европейския съюз с Договорите.” Освен това Младенов допълни: „България не е член на еврозоната, но участва активно в изработването на  общите решения с цел стабилизиране на еврозоната и възстановяване на европейската икономика”.

Компетенциите на ЕС обаче неминуемо ще се увеличат след институционализирането на постоянния Европейски стабилизационен механизъм (ЕСМ). ЕСМ ще бъде нещо като европейска версия на Международния валутен фонд. Въпреки че договорът за създаването на ЕМС почива на междуправителствения, а не общностния принцип на управление, насоката към по-дълбока финансова интеграция е налице. Промяната на член 136 няма автоматично да създаде ЕСМ, но ще създаде необходимите юридически условия това да стане без колизия с общностното законодателство. Договорът за създаване на ЕСМ е подписан от страните-членки на еврозоната на 02 февруари 2012 г. и все още не е влязъл в сила.

Ревизията на първичното право с чл. 136 дава съществени основания да твърдим, че това е първа стъпка в посока задълбочаване на интеграцията и създаване на фискален съюз или дори финансово правителство на общността, които да допълнят паричният съюз на държавите от еврозоната. Засега обаче целта на ЕСМ е просто да замени временно действащите Европейски фонд за финансова стабилност (EFSF) на стойност 440 милиарда евро и Европейския механизъм за финансово стабилизиране (EFSM) с 60 милиарда евро, които бяха активно използвани за спасяването на Ирландия и Португалия, а също така и Гърция. Мандатите на тези фондове обаче изтичат през 2013 г., а необходимостта от спасителни мерки продължава да тегне над ЕС, също както и финансовата криза.

България ще има задължения към този фонд, въпреки че те не са непосредствени, а едва след като страната се присъедини към еврозоната и респективно към съпътстващото международно законодателството. Според Договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС страната ни е длъжна да се присъедини към еврозоната. Договорът за присъединяване обаче не предвижда кога ще се случи това. 

Промяната на чл 136 от ДФЕС трябва да влезе в сила от 01.01.2013 г., в случай че всички държави-членки са я ратифицирали. Един от важните моменти е по пътя към ратификация е решението на германския конституционен съд в Карлсруе, който трябва да се произнесе през септември 2012 г. Германия е и държавата, която ще трябва да направи най-големия финансов принос към фонда.

Автор: Добрин Станев