Насърчаване или обезсърчаване на безработните?

Схемата за започване на самостоятелен бизнес по „Развитие на човешките ресурси” се оказва недомислена и пълна с противоречия

За последните 3 години 450 000 души у нас са останали без работа, а размерът на безработица в България достигна рекордни размери в най-новата ни история, като гони 14% – един от най-високите в Европейския съюз. На този фон една от малкото реални алтернативи, с които разполага правителството за да стимулира заетостта, се оказва оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”. Тази оперативна програма е една от най-добре реализиращите се до момента, а Министерството на труда и социалната политика търпи далеч по-малко критики, в сравнение с други управляващи органи на останалите оперативни програми.

Въпреки това си остава основната слабост на тази програма, а именно че по-скоро кърпи, отколкото гради някакъв фундамент по отношение на политиката на заетост. 

Типичен пример в това отношение е поредната процедура от програмата, която сега е в напреднал стадий на развитие – „Насърчаване стартирането на проекти за развитие на самостоятелна стопанска дейност” – Компонент II. На пръв поглед тази процедура има повече от благородни цели с идеята за предоставяне на безвъзмездна помощ за стартиране на самостоятелен бизнес, но при един по-сериозен прочит се вижда, че това е едно доста трудно начинание за безработните, които кандидатстват. Трудностите както винаги са в две основни направления – недостиг на ресурс и твърде утежнена, тромава и сложна процедура за кандидатстване.

Парите, като грант на един бенифициент, не изглеждат много малко – до 10 000 евро, но сметката показва, че те могат да стигнат само за 2500 души – крайно недостатъчни на фона на 450 000 безработни – малко повече от половин процент. Освен това, за отварянето на едно кафене или малко магазинче са необходими минимум 25 000 лв. – наеми за 6 месеца, оборудване, ремонт на помещението, зареждане със стока, обзавеждане на помещението, режийни разходи, разрешителни и лицензи.  Без да броим заплати и осигуровки. В същото време, ако прочетем внимателно насоките за кандидатстване ще видим, че за да спечели даден проект, кандидатът не само че трябва да е безработен, но и преди това да регистрира фирма за кандидатстване в програмата. За капак в бизнес плана му трябва да е посочено, че ще осигури работа на други безработни – т.е. незаетият довчера да осигури заетост утре. 

Така на първо място излиза, че макар по процедурата да не се изисква самоучастие, кандидатите ще трябва да имат готови пари, които да похарчат още преди да са одобрени бенефициенти, а едно регистриране на фирма излиза около 500 лв.

На второ място, макар парите да са недостатъчни за малък бизнес, още от началото кандидатът ще трябва да въведе допълнителни ограничения, като задължително наеме поне още един човек и да му осигури заплата и осигуровки за 3 месеца.

На трето място, в насоките за кандидатстване изришно е подчертано, че сумите няма задължително да са максималните, а целия бюджет от 50 млн. лв. не е задължително да се изхарчва, в случай че няма качествени проекти.

Понятието „качествен проект” всъщност е основният препъни камък пред хората останали трайно без работа, които са събрали последните си пари, за да могат да участват за грант от 20 000 лв. Оказва се, че изискванията към кандидатите не са особено съобразени с факта, че това в повечето случаи са хора без опит, които нямат възможност да платят на консултант. Хора, които кандидатстват в момента споделят, че е било нужно да пишат бизнес планове от стотици страници и то за развитието на елементарен малък бизнес. Вярно е, че програмата първоначално дава възможност за безплатно обучение – Компонент I, но малцина са тези които са се възползвали от тази възможност. 

Впоследствие се оказва, че бюрократичната машина няма милост към никой. За кандидатите, които не са ходили на предварителното обучение има една-две бързи консултации за това как се съставя бизнес план. На тези консултации идва и първото отрезвяване, когато каниддатът разбира, че на глед елементарната му идея трябва да бъде защитена едва ли не като научна дисертация.  

Постепенно кандидатите разбират, че управляващият орган няма да приветства банални проекти за стартиране на малък семеен бизнес – основно от сферата на търговията, а ще се дават средства за иновативни предложения. Поне така е било разяснявано на кандидатите по време на консултациите за списване на бизнес плана.

Въпросът е обаче, каква би могла да е тази иновация, с която да стартираш такъв успешен малък бизнес, чрез който да назначиш и други безработни във фирмата и да имаш възможността още от първия ден да плащаш хубави заплати и осигуровки, и за всичко това да са ти достатъчни 10 000 евро. 

Това си е направо от сферата на научната фантастика.

Последиците могат да са няколко. В най-добрия случай чиновниците ще се съобразят с реалността, че проектите ще бъдат подавани масово за малък традиционен бизнес без иновации, който не предвижда да назначиш голям и ненужен персонал.

По-неприятният вариант е бюрократичната машина да си действа праволинейно и тогава масово ще бъдат отказвани проекти, а голяма част от 50-те милиона лева ще останат неусвоени.

Във втория случай ще има и още едно негативно последствие – у нереализиралите се безработни ще остане горчивото усещане, че някой „близки” са взели, а другите са се оказали недостойни. 

Автор: Светослав Загорски