„Война” за еврофондове

Очаква се отделните лобита да поведат истинска битка при разпределяне на средствата за следващия програмен период

Все още не е ясно дали България ще може да договори 16,5 млрд. лв. бюджет за следващия програмен период, както и не е ясно кои ще са големите ни проекти, но вече е в ход своеобразната „война” между основните лобита за по-голямо парче от баницата наречена „еврофондове”.

На първото обсъждане за бъдещия програмен период представители от сферата на образованието яростно атакуваха строителния сектор, обвинявайки министър Томислав Дончев, че предварително е решено за тях да има най-много пари. Самият министър, който отговаря за усвояването на еврофондовете, първи сподели, че именно тази започваща битка между отделни сектори, а и между отделни администрации, го притеснява най-много.

Четири са основните лобита, които традиционно спорят за преразпределение на средствата от фондовете на ЕС. Това са строителното, образователното, социалното и общинското.

Строителното лоби е с най-голям превес, защото най-много средства и в сегашния, а и в следващия програмен период ще бъдат усвоявани за големи инфраструктурни проекти – магистрали, скоростни първокласни пътища и жп инфраструктура. Без да си голям специалист можеш спокойно да посочиш, че в тези проекти около 90% от парите отиват за строителни дейности. През програмния период 2014 – 2020 г. за големи инфраструктурни проекти са заделени 30% от целия бюджет и това са парите от Кохезионния фонд. Като цифри това са около 5,5 млрд. лв.

Парите за строителство минават през оперативните програми „Регионално развитие” и „Транспорт”, които са и най-напред с големите индикативни проекти за следващия програмен период. Само транспортното министерство е подготвило списък с проекти за финансиране след 2014г., който включва 12 пътни и жп проекти по европейските коридори, 8 проекта, лежащи на разширената европейска транспортна мрежа, 4 проекта за корабоплаването по Дунав, 2 проекта за интермодални терминали, 4 проекта за системи за управление на трафика и за закупуване на локомотиви и вагони. И точно в първия ден от обявяването на оперативните програми за следващия период от транспорта обявиха, че парите няма да са достатъчни – ще ни дадат 2 млрд. евро за пътища, а ни трябвали 8 млрд. евро. Изявлението идва без да е ясно въобще колко пари общо за всички програми ще получим.

Образователното лоби, в което влизат представители на БАН, на големите ни университети и на неправителствени организации, поискаха за наука и образование да бъдат заделени най-много средства, защото такова е изначалното виждане на Европейския съюз за развитието до 2020 г. Оказва се обаче, че за образование, наука, високи технологии и иновации ще могат да бъдат отделени около 17% от всички средства, което се равнява на около 2,8 млрд. лв., а това е приблизително 2 пъти по-малко отколкото се предвижда за строителство на пътища. Тази сметка безспорно предизвиква и ще предизвиква гнева на образователното лоби в следващите месеци, което много усилени натиска за отделна оперативна програма „Образование”.

Социалното лоби в лицето на Министерство на труда и социалната политика получава отново програма „Развитие на човешките ресурси”, но и тук се очаква да има проблеми, породени от средите подкрепящи отделна програма за образование. Хората от университетите и от БАН са на мнение, че в прерогативите на Министерство на труда и социалната политика има много образователни програми със социална насоченост, с които те не се справят. Очаква се атаката по тази линия също да бъде голяма.

Общинското лоби е едно от най-разпокъсаните и поради тази причина именно общинските проекти през този програмен период бяха най-връщаните. За следващия програмен период бе дадено ясно да се разбере, че няма да се допускат отделни регионални оперативни подпрограми, за каквито настояваха част от кметовете в страната. Директивата е да се върви към предварително определяне на големи индикативни междурегионални проекти, които да получат по-съществено финансиране. Именно за тази цел вече е стартирана нова мярка по оперативна програма „Регионално развитие” с която се дават 15 млн. лв. за подготовка на големи индикативни общински проекти, които ще се реализират през следващия програмен период. Идията е да се концентрират средства и те да стартират веднага след 2014 г., вместо тепърва да се започнат да се правят и да се кандидатства.

Петото лоби, което е най-слабото и затова и сега и след 2014 г. не се очаква да е между основните играчи за европарите е лобито на частника в лицето на малкия и среден бизнес. Той бе пратен в новата мегапрограма „Иновации и предприемачество”, без да е ясно каква част и колко пари ще бъдат заделени за проекти за малките фирми. Големият проблем тук е изключително слабата защита на малките фирми в лицето на Агенцията за малък е среден бизнес. Не случайно тя бе определена и за един от големите виновници за големия процент върнати проекти по административни причини. В същото време големите работодателски организации до момента проявяват пълно безразличие към този проблем, а и те обикновено са обединения на едрия бизнес.

Кой ще спечели от „войната” между лобитата е рано да се каже, но този път битката се очаква да е доста по-ожесточена в сравнение със сегашния програмен период, когато повечето хора, ведомства и неправителствени организации бяха доста по-неподготвени и някои от тях за първи път щяха да кандидатстват за европейски пари.

Автор: Светослав Загорски