Европари за българските бедствия

Има пари за наводнения по оперативните програми, но се използват неефективно

Щетите от наводненията през тази зима у нас ще стигнат около 80 млн. лв. по предварителни оценки, като 52 млн. лв. са без тези в най-силно засегнатата Хасковска област. Експерти обаче предупреждават, че при лоша организация и излишно протакане на спасителните мерки, щетите може и да надхвърлят 100 млн. лв., в случай че времето се затопли рязко и снеготопенето стане неудържимо.

Уникалното в случая е, че пари за оправяне на щетите от наводненията има и те са заложени в оперативните програми, финансирани от ЕС, но достапът до тях се оказва изключително бавен и сложен. Значителни средства в европейските фондове има и за превантивни мерки срещу наводнения, но и те до момента не са дали никакъв резултат и то при положение, че България още помни бедствието отпреди 5 години, когато бе опостушителното наводнение в Цар Калоян.

Никой не иска да поема вината за безстопанственото отношение към язовирите, но що се касае до средствата, които можеха да се оползотворят превантивно срещу подобни бедствия и за тези, които в момента могат да се вземат за оправяне на щетите, адресатът е повече от ясен – общините и държавната власт. Само че те трябва да проявят нужното усилие и то в кратки срокове. Както казва легендарният герой на Илф и Петров – Остап Бендер – „Пари има навсякъде по земята, просто трябва да се наведеш и да си ги вземеш”.

Може да се каже, че местната и централната власти имат еднаква вина за това единствената конкретна мярка по Програмата за развитие на селските райони, касаеща наводненията – мярка 126, да стои вече 5 години затворена, въпреки че е повече от ясно, че всяка година има риск от наводнение. Мярка 126 „Възстановяване на селскостопанския производствен потенциал, разрушен от природни бедствия и въвеждане на превантивни дейности” е с бюджет от 15 млн. евро, които могат изцяло да бъдат използвани от общините за справяне със сегашната форсмажорна ситуация и компенсация на щетите. Оказва се обаче, че това съвсем не е лесно. За да може да се използва тази мярка от Програмата за развите на селските райони, на първо място трябва да бъде получено разрешение от Брюксел. Правителството вече е изпратило запитване, но никъде няма заложен краен срок за получаване на разрешението за отблокиране на мярката. След като бъде получено това разрешение, общините трябва да започнат да изготвят проекти, защото даже и в този критичен момент няма начин да бъдат отпуснати средства от оперативна програма без одобрен проект, както от фонд „Земеделие” в случая, така и от Европейската комисия.

Оказва се обаче, че преди да се стартира каквото и да било, ще се изготви първо детайлен план за насочване на средствата от ЕС към бедстващите райони. Той ще бъде направен след оценка на всички щети и се очаква да бъде готов в началото на лятото. Като сложим още най-малко три месеца за разработване на проектите и одобрението им и още поне 6 месеца за реализацията, се оказва че парите могат да бъдат получени чак през пролетта следващата година. Дето се казва – след следващите наводнения. Дотогава е ясно, че общините ще трябва да се оправят коя както може.

Странното е, че аналогичната мярка 226 от ПРСР – за предотвратяване на горски пожари, която също касае общините, е отворена отдавна и по нея има реализирани проекти. Затова е повече от ясно, че общините, повечето от които разполагат с малък административен капацитет, трябва да бъдат подпомагани от централната власт и буквално да бъдат стимулирани да кандидатстват с проекти по всички схеми и мерки, по които те са бенефициенти. А правителството от своя страна трябва да отвори всички възможни мерки по всички оперативни програми.

Защото при форсмажорни обстоятелства времето за реакция е от решаващо значение.

Иначе огромни средства за превантивни мерки срещу наводнения са били заложени в две схеми по ос 4 от Оперативна програма „Регионално развитие” и по тях вече са одобрени 75 проекта, но се оказва, че тези проекти са едва от началото на есента на миналата година. Схемите са точно за предотвратяване на наводнения, като едната е в малките общини – 174 на брой, а втората за големите. По ирония на съдбата именно проект на община Свиленград е бил преостановен по желание на самата община, която сега също бе в бедствено положение.

По тези проекти от схемите на ОПРР и общо за наводненията ще се ополозотворят 105 млн. лв., но както можем да се досетим, това няма да стане веднага. От одобрените проекти е видно, че реализацията им в масовия случай е между 18 и 24 месеца. Така, че и в този случай няма нищо да бъде направено преди края на следващата година. А тези пари са точно за почистване на речни корита, разширяване и укрепване на диги, укрепване на речни и морски брегове, както и охранителни канали за защита на населени места от наводнения, предизвикани от повърхностни води. Укрепване на морски брегове може и да звучи екзотично за България, но всички видяхме какво се случи тази зима във Варна и Бургас.

Въпросът е защо се чака толкова много време за да се реализират толкова спешни проекти за почти всички общини в България, и буквално трябваше да се дръпне дялова за опашката. А парите ги е имало и никой не си е направил труда да ги вземе.

Автор: Светослав Загорски