Тежки процедури и голям обем на документацията пречат при усвояване на еврофондовете

Бъдещата кохезионна политика ще разчита на повече инвестиции в иновации, технологии и подобряване на енергийната ефективност

Тежките процедури, изискващи голям обем от документация при кандидатстването и отчитането на европейските проекти са най-значителният проблем, възпрепятстващ ефективното усвояване на фондовете. Това е мнението на около 80% от бизнеса, заяви зам.-председателят на БСК Камен Колев*.

„Кохезионната политика трябва да изпълнява целите на Стратегия „Европа 2020″ – повече инвестиции в иновации, технологии и подобряване на енергийната ефективност“,  заяви още Колев. Той отбеляза, че един от новите моменти в посланията на Европейската комисия относно кохезионната политика в новия програмен период е обвързването на всяко едно плащане с възможността за поставяне на индивидуални за всяка една страна условия. „Това е много важно, за да се синхронизират реформите във всички европейски страни“, подчерта председателят на Съвета за обществени консултации.

По думите му, в бъдещето на кохезионната политика ударението ще се поставя върху резултатите. Един от приоритетите, според него, е засилване на сътрудничеството с гражданския сектор при изпълнението на Оперативните програми. Според Колев в бъдещата кохезионна политика ще се постави акцент върху икономическата устойчивост на финансираните проекти и в тази връзка ще се разчита повече на грантовите схеми, които ще бъдат подпомагани от револвиращи схеми.

Като други проблеми, които стоят пред усвояването на евросредствата са забавяне на плащанията по проекти (около 70%), необходимост от осигуряване на финансов ресурс за целите на проекта (около 30%), неясни указания от страна на администрацията за дейностите, които трябва да се извършат по изпълнение и отчитане на проекти (около 67%).

Пречка за бизнеса са и липса на прозрачност при оценка на проектите (над 60%), както и спорни текстове с възможности за различни тълкувания (над 55%).

Резултатите са част от проведено в периода 28 юни – 5 юли т.г. анкетно проучване сред неправителствения сектор, академичните среди и бизнеса за възможностите за усъвършенстване на управлението на европейските средства през новия финансов период (2014-2020г.).

Повод за провеждане на изследването е началото на Полското председателство на ЕС, в което един от приоритетите е стартирането на дебата за Новата кохезионна политика на съюза.
Въпросите в анкетата очертават предизвикателствата през настоящия период 2007-2013 г., които да не бъдат допускани през следващия.

Голяма част от посочените проблеми са поставяни на отговорните органи и някои от тях постепенно намират своето разрешение, като в следващия програмен период очакванията на бизнеса са те да не стоят на дневен ред.

Ето и останалите резултати от проучването:
• 59% от фирмите са информирани в достатъчна степен за условията за кандидатстване с проекти по европейските фондове, 26% декларират, че се нуждаят от допълнителна информация, а 13% не се чувстват информирани;
• 46% от фирмите са били бенефициенти по оперативните програми, 13% отбелязват, че са кандидатствали, но не са били одобрени, 39 % от отговорилите не са кандидатствали, а над 52% възнамеряват да кандидатстват отново, което показва, че бизнесът ще разчита на европейските фондове и през следващия програмен период.
• Предпочитанията на бизнеса по отношение на формите на разплащане през следващия програмен период 2014-2020 г. са с превес за грантовите схеми (над 70% от запитаните), но отбелязват, че в определени случаи револвиращите финансови инструменти са по-подходящи (около 18%).
• Относно вариантите на управление на средствата от еврофондовете през следващия програмен период бизнесът настоява за по-строг контрол от страна на Европейската комисия към разпределението и разходването на средствата (около 35%). Около 25% са за създаване на централизирано звено за управление на всички оперативни програми, около 20% очакват повишаване на ефективността чрез аутсорсване на някои дейности към банките и неправителствените организации, а само около 18% са за запазване на статуквото.
• Независимо от желанието на бизнеса да се запазят съществуващите оперативни програми, предпочитанията са към ОП „Регионално развитие“ и ОП „Околна среда“ (52%, 54%), ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“ (48%), ОП „Транспорт“(46%). Като оперативни програми с най-малка значимост за бизнеса се определят ОП „Административен капацитет“ и ОП „Техническа помощ“.
• По отношение на разпределението на фондовете между оперативните програми преобладаващото мнение е, че то трябва да бъде диференцирано и приоритизирано (около 70%), а едва една-трета от респондентите са за балансирано разпределение.
• Относно работата на администрацията бизнесът най-често препоръчва разширяване на спектъра от електронни услуги за бенефициентите (в т.ч. електронно кандидатстване и отчитане на проектите) и аутсорсинг на специфични дейности при управлението на проекти, респективно – 54% и 31%.

* Камен Колев е и председател на Съвета за обществени консултации (СОК) към парламентарната Комисия по европейски въпроси и контрол на европейските фондове (КЕВКЕФ).

• ЕК ще финансира безвъзмездно двойно повече студенти, изследователи и преподаватели
• Обединяват европрограми за инфраструктура