Предизвикателството за България е да наваксва
Малките икономики в ЕС не бива да увеличават публичния си дълг
Малките икономики също могат да влияят на европейското развитие, ако следват строга финансова дисциплина и не увеличават публичния си дълг. Проблемът пред новоприетите членки на ЕС е как да балансират между интересите на развитите държави – нетни донори на съюза, и последствията на световната икономическа и финансова криза в собствените им страни. Това са основните изводи, с които учените от българската и унгарската академии на науките откриха международна конференция в Института за икономически изселвания на БАН.
Кръстопът
Европа е разделена на две – да се наложат строги санкции на страните, допуснали свръх дефицит, или да се засили солидарността в преодоляването на кризата, подчерта проф. Андраш Инотай – Генерален директор на Института за световна икономика към унгарската академия на науките. Според него не е възможно да се постигне намаляване на публичния дълг на страните и едновременно с това стабилизиране на икономиката, по-високи нива на производителността и заетостта.
Къде сме ние?
Директорът на Института за икономически изследвания към БАН доц. Митко Димитров пък смята, че малка икономика като българската може да влияе на европейската, ако стриктно прилага секторните политики на ЕС както и мерките за устойчив растеж. Според него основните предизвикателства към България, като една от най-бедните страни в Европа е в процеса на наваксване, но при запазване на макроикономическата стабилност. Заложеният ръст от 3.6% в националния ни бюджет за догодина ще е трудно изпълним, ако структурните реформи не продължат и не се повиши конкурентоспособността на икономиката и износа, препоръчаха българските икономисти.
Учените направиха преглед на фискалната политика на новоприсъединилите се към ЕС страни, отражението на гръцката криза и бъдещето на Европейския икономически и валутен съюз. Разгледани бяха и икономическите проблеми на Балканите, развитието на страните от „Голямата Четворка” – Бразилия, Русия, Индия и специфичното влияние на Китай, тенденциите в световните енергийни пазари и мястото на България на тях.
Камелия Иванова