Теория на усвояването

Josef Shvejk

Най-сигурният начин да няма злоупотреби с евро фондовете е да не се отпускат пари по тях

Когато в края на 2006 г. един бивш министър каза, че ако към 2013 г. България успее да усвои малко над 20% от средствата по структурните фондове, то той би го отчел като голям успех, всички го приеха като песимизъм от висша степен. Днес изказването на този политик може и да се възприеме като пророческо, гледайки резултатите от 3 годишната работа по програмите. В началото на четвъртата година от еврочленството ни, процента на усвояване на средствата изглежда все по-тревожен и то на фона на продължаващата икономическа  и финансова криза.  Парадоксалното е, че единствената програма, която е насочена към диркетна подкрепа за бизнеса има най-ниския процент на усвояемост. ОП „Конкурентоспособност” вместо да подкрепя предприятията, създава една след  друга бюрократични пречки пред  малкото останали  добросъвестни бенефициенти да си изпълнят коректно проектите – и то главно поради страха някой да не открадне парите.

Разбира се най-сигурният начин някой да не злоупотреби с парите е те изобщо да не се отпускат.  Най-сериозната причина средствата да не се усвояват е именно тази. В самата философия на изработване на процедурите за изпълнение на повечето оперативни програми е заложен един порочен принцип – бенефициентите почти задължително ще се опитат да злоупотребят и за това администрацията трябва да ги затрупа с бумащина, натоварвайки и без това  скромния си капацитет със следователски и прокурорски функции. Тук обаче, държавата ще се сблъска с поне 2 проблема – няма достатъчно физически и експертен капацитет в специализираните звена, който да се справи с толкова обемна работа и на второ място самите бенефициенти се демотивират да участват при тези условия. И двата проблема водят до резултатите, които всички виждаме.