България отбелязва напредък по постигане целите на НСРР

Според експерти е необходима по-голяма съвместимост с хоризонталните политики и стратегия Европа 2020

След неубедителния старт, в последните месеце сме свидетели на все по добро усвояване на средствата от оперативните програми. Към момента в режим на изпълнение или вече изпълнени са 75% от целия ресурс на финансовата рамка, която е близо 11,8 млрд. лв., вътрешните плащания са близо една четвърт, а възстановените от ЕК пари са 16%, без да са включени авансовите плащания.

Това каза министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев при представянето на резултатите от оценката на напредъка за постигане на целите на Националната стратегическа референтна рамка (НСРР) и приноса на оперативните програми към тях.

Стратегията на българската НСРР е изградена с визия „до 2015 България да стане конкурентоспособна европейска държава, с високо качество на живот, доходи и социална чувствителност“. Програмата е писана по в период, в който говорехме за икономически подем и растеж, а се изпълнява в период на криз и рецесия, отбеляза министър Дончев. Въпреки това обаче страната ни отчита напредък по редица показатели като брутен вътрешен продукт на глава от населението, спрямо средния за 27-те държави членки. В НСРР е заложен 51,2 на сто в края напериода, като в началото е бил 31,1 на сто, а към момента референтната стойност е 44%. Минситър Дончев обаче е оптимист, че заложените цели не са нереални.

Според Михалис Никитаридис, ръководител на екипа, изготвил доклада за оценка на напредъка, България е показала ясен напредък в много сфери, но изоставането на страната по отношение на средните европейски нива продължава и трябва да се преодолее. По думите му обаче страната ни трябва да акцентира на прилагането на новите инструменти за финансови инженеринг като инициативите „Джереми“ и „Джесика“.

Идеите за прилагането им е не да заменят, а да допълнят помощта за проекти, които допринасят постигане целите на Кохезионната политика на ЕС, конкретно по отношение на иновации, устойчивият растеж и създаването на работни места, каза Никитаридис.

Сред положителните практики, приложени в периода 2007- 2011 г, ръководителят на екипа посочи обученията на бенефициенти, наръчниците с често допускани грешки, проверка на място за изпълнение на проектите, въвеждане на електронното кандидатстване по някои оперативни програми.

Като забележка обаче той отбеляза значителните закъснения заради изискванията по Закона за обществените поръчки и препоръча да се мисли за създаване на такъв закон, който да урежда процедурите по усвояването на европейските средства.