България прави опит да спаси закъсалите си земеделски производители

Ще се опитаме да увеличим възможностите за експорт на продукцията им в Русия

Една от основните теми, засегнати по време на срещата между министърът на земеделието и храните Десислава Танева и руският й колега Александър Ткачов, която се проведе в рамките на XX Международен икономически форум, който се провежда в момента в Санкт Петербург е сериозния опит, който ще направи България да спаси закъсалите си земеделски производители, като увеличи възможностите за експорт на продукцията им в Русия. 

По време на разговорите Танева изрази желанието на нейното ведомство за по-нататъшно развитие на сътрудничеството в областта на земеделието и храните, като се използват възможностите, които имат и двете страни за развитие на модерно, експортноориентирано селско стопанство. 

Отпадането на ембаргото и ще могат ли изнасялите забранени в момента стоки предприятия да ползват старите одобрения или ще трябва отново да заявят и получат одобрение от руския регулатор е темата която вълнува най-много цялата земеделскa общност в България, посочи Танева.

По време на срещата Танева и Ткачов обсъдиха предложението за провеждане на работна среща с представители на руската Федералната служба по ветеринарен и фитосанитарен надзор с цел изясняване на казуса с едностранната забрана. Двамата министри разговаряха и относно издаденото на 27 май 2016 г. Постановление на правителството на Руската федерация, с което месото и зеленчуците, предназначени за производство на детски храни, се изключват от списъка на хранителни продукти, забранени за внос. Съгласно документа вносът на тези продукти се разрешава при потвърждаване на целевото им предназначение, като вносителите ще трябва да докажат, че продуктите, които влизат в Русия, са предназначени за детска консумация. Руската страна заяви, че в момента са на работно обсъждане нормативните актове за процедурите, които ще приложат това Постановление.

Танева припомни, че ембаргото върху вноса на земеделска продукция в Русия засяга и нейните интереси предвид множеството руски инвестиции в българското селско стопанство. Тя даде пример за редица предприятия с руско участие, които са инвестирали близо 35 млн. евро в изграждане на лозови насаждения и винарни, като са се възползвали и от съответните европейски програми за подкрепа. Подобни инвестиции има и в предприятия за преработка на зеленчуци, а отскоро има и заявен интерес за преработка на тютюн. В същото време обаче същите тези руски инвеститори са лишени от възможността да изнасят за родината си голяма част от продукцията.