България рискува да загуби стотици милиони евро безвъзмедно финансиране за железопътни проекти

януари 18, 2016

Липсва ясна и целенасочена политика за подготовка и реализиране на конкурентоспособни проекти и ефективно инвестиране

Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт сигнализира, че България рискува да загуби стотици милиони евро безвъзмедно финансиране за железопътни проекти поради липсата на ясна и целенасочена политика за подготовка и реализиране на конкурентоспособни проекти и ефективно инвестиране. Повод за тази констатация e отказът да се кандидатства по „Механизма за свързване на Европа (МСЕ, Connecting Europe Facility – CEF)” на ЕС с проекта за модернизация на линията Видин – София с първия участък Видин – Медковец.

Европейският съюз реализира последователно политиката си за свързване и на Югоизточна Европа чрез: построяването на трансграничния комбиниран мост „Нова Европа” при Видин – Калафат; изготвения в периода 2007-2010 г. идеен проект за модернизация на жп линията Видин – София и последвалата му актуализация ( 2013 – 2015г.) включително подготвения технически проект за участъка Видин – Медковец. Според регламент 1316/2013 проектът е обявен от ЕС за приоритетен и е задължителен за изпълнение. Актуалният краен срок за кандидатстване за финансиране по Механизма е 16-ти февруари 2015г.

На проведената в края на миналата година във Видин пресконференцията за представяне на изготвения технически проект за участъка Видин – Медковец и актуализиран идеен проект за участъците до Руска бяла и Столник през Ботевград стана ясно, че България няма да кандидатства с този проект, въпреки достигната степен на проектна готовност, припомнят от Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт.

Освен, че не се кандидатства за модернизацията на жп линията Видин – София в участъка до Медковец, друг сериозен повод за притеснение е, че България е поискала по МСЕ много по-малко инвестиции в сравнение със съседните Гърция и Румъния. Нашата страна е кандидатствала с проекти за общо 179 млн. евро, Гърция – за 700 млн. евро., а Румъния – за 1,1 млрд. евро.

България до момента е избрала да кандидатства с три проекта: за реконструкции на жп линиите София – Волуяк (104,5 млн. евро за 8 км.) и на София – Елин Пелин (57,7 млн. евро за 23 км.), както и проучване за корабоплаването по река Дунав (7 млн. евро). Страната ни не е избрала да кандидатства с проекта за модернизацията на жп линията Видин – Медковец (65 км.) на стойност 405 млн. евро.

Сред проектите, с които Гърция кандидатства, изпъкват изграждането на последната част от високоскоростната жп линия (за 250 км/ч.) между Атина и Солун на стойност 444 млн. евро, както и участък от линията Атина – Патра за 297 млн. евро (Те са част от същия коридор „Ориент – Източно средиземноморие”, на който се намира и нашата свързваща жп линия Видин – Медковец – София – Кулата). Показателно е, че южната ни съседка кандидатства и с три проучвания, имащи отношение за свързаността с България: електрификация на жп линията Солун – Промахон (- Кулата) и изграждането на две жп линии през Неа Карвали за пристанище Кавала.

И Румъния предвижда за финансиране две стратегически проучвания, имащи отношение за свързаността с България: модернизация на жп линиите Крайова – Калафат и към – Филиаши – Турну Северин – Карансебеш в направление към Тимишоара и Будапеща от същия коридор по МСЕ, част от който е и нашата свързваща жп линия Видин – Медковец– София – Кулата. Като потенциален проект е идентифицирана реконструкцията на трасето Брашов – Сигишоара за почти 1 млрд. евро.

„Механизъм за свързване на Европа” е инструмент от финансово естество за провеждане на политиката на ЕС за изграждане на единен (общ пазар) на транспортните услуги. Целта е развитието на пазарите в много области, включително в транспорта. Идентифицирани са 9 коридора от общоевропейско значение. „Нашият” е „Ориент-Източно средиземноморие” по основно направление Видин – София – Кулата. За всяка държава са определени бюджетни рамки. Политиката на Европа гарантира, че най-слабо интегрираните (бедните) страни като България ще получат относително най-много средства. МСЕ е отделен механизъм от оперативните програми, по които например в момента се подготвя кандидатстване на страната ни за железопътната линия София – Септември.

За модернизация на жп линията Видин – София още в периода 2007 – 2010 г. с европейско финансиране е изготвен идеен проект на строителна стойност 5,6 млрд. лв. През 2013 – 2015 г. този проект е актуализиран, строителните разходи (инвестициите) са намалени на 3,1 млрд. лв. и е разработен и одобрен технически проект за участъка Видин – Медковец. Но сега на практика се оказва, че поради липсата на политическа воля (незаинтересованост от развитие на европейския път на България) или поради некомпетентност (некоординираност) и въпреки изготвените и одобрени проекти, България не се възползва от възможностите, които предоставя членството в ЕС и пренебрегва съвпадащите национални и европейски приоритети. За първи път в историята на Съвременна България, страната ни може да ползва безвъзмедно финансиране за развитието на своята инфраструктура. (виж приложение 3)

От друга страна, Северозападна България е най-бедният и изостанал в икономическо и демографско отношение регион в ЕС, независимо че е разположен най-близо до Централна и Западна Европа. Би било стратегическа грешка регионът да бъде лишен от финансовите възможности, които предоставя МСЕ.

За да бъдат по-ефективно инвестирани повече средства, както и поради съкратените срокове за кандидатстване, е необходимо проектът за модернизация на жп линията Видин – София да бъде разделен на подфази на изпълнение и спешно да се кандидатства само с първия участък Видин – Медковец, който да бъде обявен за абсолютен приоритет, коментират от Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт. Направеният сравнителен анализ за разходите и ползите по проектни участъци (фази) на модернизираната жп линия Видин – София показва, че инвестициите за намаленото времепътуване ще бъдат най-ефективни именно за участъка Видин – Медковец. Едновременно с това, ще се осигури и възможността през този модернизиран участък да преминават всички видове товарни влакове, включително интермодални (контейнерни) влакове. Преминаването им през сега съществуващия участък не винаги е възможно.