Български учени ще могат да получават до 8 000 евро ако работят по международен проект

Трябва да се мотивира връзката между висшето образование и бизнеса и същевременно да се направи планиране, смята министър Анелия Клисарова

От следващия програмен период в България за първи път ще има оперативна програма за образование и наука. В нея са разписани 129 млн. евро за научна инфраструктура. От своя страна Европа ще отдели 80 млрд. евро за наука и иновации до 2020 г. Това означава, че всеки от нашите учени, когато работят в международни екипи, ще може да получава до 8000 евро като помощ за това, че участва в такъв научен проект. Това каза министърът на образованието и науката Анелия Клисарова в предаването „Факторът Кошлуков” по ТВ7.

„Средното и висшето образование са загубили връзката с бизнеса. Това означава, че даваме образование по професионални направления, които не са необходими за реалната икономика”, отбеляза министър Клисарова. Тя беше категорична, че трябва да се мотивира връзката между висшето образование и бизнеса и същевременно да се направи планиране. Министърът обърна внимание на стратегията за развитие на висшето образование, новия начин на финансиране и увеличаването на единния разходен стандарт. „Бизнесът сам започна да узрява и да осъзнава, че вместо да вземе един студент, който още шест месеца ще трябва да обучава, е по- добре да се интегрира към висшето образование”, добави министърът.

По думите й е необходима реформа в средното образование, за да бъдат подготвени нашите деца и да могат да отговорят на изискванията на съвремието. „В момента учебните планове и програми са такива, че те по- скоро наизустяват и възпроизвеждат наученото й липсва практическата насоченост на образованието”, обясни министърът. Според нея децата трябва да са способни да взимат решения, за което в момента те не се насърчават. „Много разчитам на това, че ще се приеме Законът за средното образование”, подчерта проф. Клисарова и добави, че е важно да има последователност. „Образованието е над политиката. То трябва да бъде приоритет не само на правителството, но и на обществото”, изтъкна министърът. 

Проф. Клисарова обърна внимание, че при по- голямата част от децата, които отпадат от училище, причините са социални или семейни. Министърът изтъкна значението на дуалната система. „Трябва да осигурим на децата възможност в работна среда да получават необходимите компетенции и знания, които са за средно образование. Те ще учат и ще работят. Това ще стене с промените в Закона за професионално образование и обучение и с промени в Кодекса на труда”, обясни министърът на образованието и науката. Проф. Клисарова подчерта, че тази система работи в Австрия, Германия и Швейцария, а това са страните с най- ниска младежка безработица и най- малко отпаднали ученици. 

Министърът отбеляза колко е важно да се обхванат 5 и 6-годишните деца в предучилищната подготовка – да се научат на български език и на устойчиво внимание. „Работата е двойна – да задържим учениците в училище, но от друга страна трябва да има и медиатори – връзка между училище и родители, за да бъдат убедени родителите, че трябва да водят децата си на училище”, каза проф. Клисарова.