Възможността за свободно движение е най-положителният аспект от членството на страната в ЕС

Българските граждани запазват одобрението си към Европейския съюз и неговите институции и са склонни да се доверяват повече на тях

Възможността за свободно движение на хора, стоки и услуги между страните-членки е най-положителният аспект от членството на страната в Европейския съюз, сочи общественото мнение. 75% от българите го посочват като един от трите най-положителни резултата, а 42% го поставят на първо място.

Това показват резултатите от допитването Евробарометър 84, проведен в края на миналата година. Според него, българските граждани запазват одобрението си към Европейския съюз и неговите институции и са склонни да се доверяват повече на тях, отколкото на националните институции.

Почти половината от българските граждани вярват на Европейския парламент, но в същото време три четвърти от тях се отнасят с недоверие към българското Народно събрание. Доверието в Европейската комисия е 41%, а това в националното правителство – 23%.

Според проучването, доверието на българите в ЕС е значително по-високо от средното ниво за жителите на всички страни-членки – на ниво ЕС28 по-малко от един на трима (32%) е склонен да се довери в ЕС. България заема седмото място сред 28-те страни-членки по дял от населението, доверяващо се на ЕС. На първо място в Общността е Литва с 59% доверие, следвана от Румъния с 58% доверие.

Високата степен на доверие към Европейския съюз на българите се потвърждава и от данните за доверието на българите към основните европейски институции. 45% от българите са склонни да вярват на Европейския парламент (средна стойност за ЕС28 – 38%. Подобни са и данните за доверието в Европейската комисия – делът от българите с доверие в институцията са 41%, отново значително по-висок от дела на ниво ЕС28 (35%).

По повод представеното  в Брюксел проучване, Кристалина Георгиева, заместник-председател на Европейската комисия с ресор „Бюджет и човешки ресурси“ заяви: „Високото доверие в европейските институции е знак, че хората оценяват работата, която вършим. Това не трябва да ни успокоява. Продължаваме да търсим решения на проблемите, които ги вълнуват – бежанската криза и мерките за ограничаване на незаконната миграция, запазване на свободата на движение, допълнителен ръст на икономиката. Така гражданите ще бъдат те сигурни, че Европейският съюз им помага да живеят по-добре.“

От последното проучване на Евробарометър става ясно още, че въпреки по-положителното отношение на българите към институциите на ЕС, доверието към тях бележи спад в сравнение с пролетта на 2015 г. С 11 процентни пункта е намалял делът на българите, които имат доверие в Европейския съюз. Подобен спад регистрираме и на ниво ЕС 28 – спад в доверието от 40% на 32%.

Отчита се спад в общественото доверие на българите и към Европейския парламент (от 56% на 45%), Европейската комисия (от 52% на 41%) и Европейската Централна Банка (от 46% на 39%).

В настоящето издание на Евробарометър, социално-демографските групи от българското общество с най-високо доверие в Европейския съюз и институциите му са:

– Българите на възраст 15-24 години (61% доверие в ЕС, спрямо 44% сред всички българи);

– Работещите на свободни професии (63%) и заемащите ръководни постове в професионалната йерархия (51%);

– Квалифицираните служители (55%).

В контекста на мигрантската вълна към ЕС от 2015 г.  преобладаващата част от обществото (68%) се обявява за създаване на обща европейска политика по отношение на мигрантите и особено за въвеждане на допълнителни мерки срещу незаконната имиграция – 95%.

Мнозинството от българите (58%) подкрепят идеята за споразумение за свободна търговия и инвестиции между двете водещи световни икономики – ЕС и САЩ.