ЕП констатира тревожни тенденции при усвояване на еврофондовете
Сложните процедури и неяснотите в законодателството са сред основните фактори, които влияят върху разходването на фондовете за сближаване
Комисията по регионално развитие на Европейския парламент обсъди проектодоклада за Усвояването на средствата по структурните и Кохезионния фонд на ЕС – поуки за бъдещата политика на сближаване, съобщиха от Делегация на българските социалисти в Европейския парламент.
„Проблемът с ниското ниво на използване на евросредствата съществува и в момента и тъй като сме на средата на програмния период 2007-2013 г. един анализ на актуалното състояние, както и предприемането на мерки, са все още валидни”, заяви българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) в ЕП Евгени Кирилов.
По думите му процентът на реално усвоените средства не се знае с точност, защото данните, с които разполагаме са за изплатените средства – авансови и междинни плащания. На страната ни досега са преведени около 16 % от полагащите ни се средства за сближаване, а около 11% са достигнали до крайните получатели.
„Това означава, че има свободен ресурс в държавите членки, който е различен във всяка една от тях и предстои да бъде усвоен”, подчерта българският евродепутат. Според него „представените цифри са един ориентир и те показват тревожни тенденции“.
„Първо, усвояването от фондовете средно за ЕС е около 22-23 %, а сме в средата на настоящия седемгодишен период. Второ, големи са разликите между първенците по усвояване и последните. Това означава, че освен общи проблеми за всички държави-членки има и специфични проблеми, свързани с усвояването в отделните държави или че общите проблеми имат по-силно отражение в едни отколкото в други държави”
Сред факторите, които влияят върху разходването на фондовете за сближаване Кирилов посочи сложните процедури и неяснотите в законодателството, както на европейско така и на национално ниво, липсата на ясни напътствия към държавите – членки при разработване на техните национални правила, както и административният капацитет.
Последното е важно условие, защото това ще даде възможност на държавите-членки да се подготвят и да започнат без забавяне изпълнението на програмите след 2013 г, подчерта той.