К.Георгиева: Три са големите промени за шест години членство в ЕС

Трябва да проявяваме гъвкавост и да търсим къде можем да ускорим усвояването на еврофондовете

Общия пазар, достъпът до еврофондовете и подобряването на институционалната среда. Това са трите големи промени за шесте години членство на България в Европейския съюз. Това каза в интервю за iNews.bg еврокомисар Кристалина Георгиева. 

По думите й свободното движение на хора, стоки и капитали е фактор за повишаване на конкурентоспособността на българската икономика. 

Изключително е важно в условията на криза, когато преките чуждестранни инвестиции много се ограничиха и най-големият финансови ресурс до България да са еврофондовете, коментира Георгиева. Те дават съживителна сила за икономиката, но са и много важни за това да подобрим условията на живот за хората тук и условията за бизнеса, смята тя.

По въпроса за институционалната среда, еврокомисарят каза, че в много области членството в ЕС даде огромен тласък на България да се развива. Аз съм работила много по тази тема и виждам, че позицията в България сега е съвсем различна. И в много други области – това, че ние хармонизираме законодателството си с ЕС е определено в полза на хората днес, в полза на бъдещите поколения, каза Георгиева. 

Еврокомисарят коментира, че около 42% от българите се определят като европейци. Това не е най-високото ниво в Европа, но не е и най-ниското. По-интересно е това, че България е най-проевропейската страна. 61% от българите казват, че са на мнение, че ЕС е хубаво нещо, че членството е добре за нас.

Това в условията на растящия евроскептицизъм е показателно – горе-долу половината българи се чувстват европейци, повече от половината – приблизително две трети казват: „Ние принадлежим към ЕС, Европа е нашето място”, смята еврокомисарят.

По думите й отношението на Европа към е много сериозно, а това, което казваме има значение.

Според Георгиева не е сериозно да се говори за развитието на Европа на две скорости – идея, която лансират лидерите на страните от Западна Европа, тъй като много от новите страни-членки са много по-напред в реформите, които ги правят конкурентоспособни и в състояние да удържат включително и на кризата сега.

По въпроса с еврофондовете еврокомисарят дава висока оценка. „Ние в последните две години направихме много, за да повишим усвояемостта на средствата от еврофондовете и резултатите са доста впечатляващи. Когато аз започвах работа в комисията, ние едва бяхме усвоили 4% от еврофондовете, а сега до края на годината много е вероятно да стигнем до 30% в края на годината, което е много по-добре. И аз чувам от колегите, които се занимават с основните пера на еврофондовете, че те виждат в България много силна воля да се отстраняват административните пречки за бързото усвояване“, каза тя. 

По думите й все още трябва да се работи по тези програми, по които усвояването става в малки проекти – малките фермери, селскостопанските производители, които работят в планински и полупланински райони, или по програмата „Конкурентоспособност” – за малките и средни предприятия. Там, където става дума за големи проекти, например за магистралите, за които виждаме колко много се прави, там е относително по-лесно да се направи един голям проект, за много милиони, както да кажем е метрото. Относително по-лесно е, контролът върху парите е по-лесен, отчетността е по-лесна, но за малкия производител, за малкия бизнес, за малкия фермер – там ще се почувства поемането на дъх от икономиката, каза Георгиева.