Наблюдава се прогрес при подготовката на Споразумението за партньорство от гледна точка на качеството им

Сметната палата извърши одит на подготовката за управление на евросредствата през новия програмен период

Наблюдава се прогрес при подготовката на Споразумението за партньорство и програмите от гледна точка на подобряване на качеството им, но са необходими допълнителни усилия за превенция на рисковете от неизпълнение на предварителни условия, подобряване на нормативната и административна рамка, създаване на система за мониторинг и оценка, подобряване достъпността до средствата от ЕС и оптимизиране на административната тежест.

В противен случай, България отново ще бъде изправена пред опасността от спиране на плащанията от ЕК, финансови корекции и неизпълнение на целите и през новия програмен период и в крайна сметка няма да преодолее значителното си изоставане. Toва са част от заключенията, които прави Сметната палата в свой одит на изпълнението „Подготовка за управление на средствата от фондовете по Общата стратегическа рамка на Европейския съюз през новия програмен период 2014-2020 г.” за периода от 01.01.2012 г. до 30.09.2013 г.

Анализът на различията, потребностите за развитие и потенциала за растеж на Република България, представен в Споразумението за партньорство, потвърждава, че България е най-изостаналата държава в ЕС по показатели, като например бедност или социално изключване, здравеопазване, секторна структура на икономиката, иновации, производителност на труда, енергийна интензивност, публично управление, контрол на корупцията и върховенството на закона и т.н. И като резултат от тази негативна ситуацияБългария е изправена пред демографска криза с най-силно изразена тенденция за намаляване на населението в работоспособна възраст в световен мащаб, се казва в доклада.

До 30.09.2013 г. не е извършена приоритизация на проблемите по първопричинност, значимост и въздействие, за да се изберат оптималните и ефикасни решения, с максимална полезност за стойността си, предвид и ограниченото финансиране. Разпиляването на усилия и средства, с обхващане на всичките възможни тематични цели, ограничава вероятността за постигането на икономическо, социално и териториално сближаване на България до средните показатели в ЕС и след 2020 г.

От Палатата констатират, че е извършен анализ на институционалната рамка, но не са проучени силните и слабите страни от редуциране броя на програмите, предвид опита от настоящия програмен период и новите реалности. Възприема се като цяло досегашният модел на програми по сектори, което вероятно осигурява приемственост по отношение на успехите, но и на неуспехите. Увеличават се и рисковете свързани с осигуряване на адекватна концентрация на помощта, поражда трудности за интегритет на проектите за постигане на синергия и неоптимизация на административните разходи.

Предвид и очаквания ръст на брутния вътрешен продукт, според прогнозите на българските институции, обосновано може да се твърди и на този етап, че няма разумни очаквания България да се приближи съществено до средноевропейското ниво по социално икономическо развитие и след 2020 г.

В проекта на Споразумение за партньорство са заложени очаквани резултати, които не очертават ясно размера на търсената промяна и не адресират възможности за последваща оценка на изпълнението на тематичните цели. Избягва се като цяло рефериране към европейски или международни показатели.

Следва да се постави акцент върху рамката за мониторинг на изпълнението на последващите условия като се откроят механизмите и процедурите за контрол, с оглед защитата на финансовите интереси на страната.

От институцията подчертват, че потенциал, който следва да бъде използван при изпълнението на програмите през новия програмен период, във връзка с ефективно, ефикасно и икономично управление на средствата от ЕС може да се осигури посредством наличие на разбираема, предвидима, гъвкава и практична нормативна рамка за управление на средствата от ЕС; оптимизиране на структурата за управление и контрол на програмите и насочването й в услуга на бенефициера; отпадане на излишните бюрократични усложнения, промяна на фокуса при кандидатстване и изпълнение на проекти, въвеждане на предварителни контроли за осигуряване на разумност на бюджетите на проектите, въвеждане на цялостно електронно управление на програмите, подсилване на административния капацитет на бенефициерите, насочено по същество към изпълняване на дейностите на практика.