Промени в Закона за подпомагането на земеделските производители предвиждат субсидии само за "активни" фермери

Субсидии няма да се дават още на фирми, които имат под една трета приходи от селско стопанство

Въвеждането на минимален приход от земеделска дейност за получаване на субсидии и негативен списък от фирми, които няма да имат право на такива. Това са част от предложенията на служебния кабинет за промени в Закона за подпомагането на земеделските производители, които са публикувани за обществено обсъждане. За да се реализират, е нужно да получат подкрепа от мнозинството депутати в новия парламент, пише fermer.bg.

От следващата година ще бъде въведено изискване субсидиите да бъдат получавани само от „активни“ фермери, като целта е от тях да се изключат случаите, когато те се усвояват от фирми в други сфери. В проекта на закона се въвежда негативен списък, в който попадат изключените от подпомагането. Такива са например летища, жп гари, места за спорт и отдих, фирми, занимаващи се с недвижими имоти, водни съоръжения и др.

В предходни години често Европейската сметна палата и други органи са показвали случаи на усвояване на субсидии от фирми в различни европейски държави, нямащи нищо общо със земеделието. Такива например са голф игрища, летища и туристически комплекси, които кандидатстват най-често за финансиране на озеленените площи в тях. Предлага се също така субсидии да не получават държавни и общински органи и свързани с тях структури.

В законопроекта обаче са заложени изключения. Така например всеки от негативния списък може да получи финансиране, ако докаже, че една трета от приходите му са от селско стопанство или поне 5% от постъпленията са субсидии. Третата възможност е земеделският профил на компанията да се доказва чрез кода за икономическа дейност.

Освен попадащите в негативния списък субсидии няма да се дават още на фирми, които имат под една трета приходи от селско стопанство, кодът им за икономическа дейност не е в сферата и не са регистрирани като земеделски производители, което е свързано и с плащането на осигуровки. Последното правило обаче няма да важи за най-малките стопани, които получават до 3 хил. евро субсидии, макар че браншовите сдружения настояват и тези фермери да бъдат регистрирани.

В проекта са заложени и всички схеми, които България ще прилага до 2020 г. Сред тях са субсидии на площ, т.нар. преразпределително плащане, осигуряващо по-високо от средното финансиране на заявените за подпомагане първи 300 дка, добавка за млади производители и др. Сред схемите попада още и подпомагането на малките стопанства с до 1250 евро, като обаче няма разписан какъвто и да е детайл по нея. Именно тази схема става повод за сериозно недоволство сред браншовите организации в земеделието заради притеснението, че може чрез нея да се усвояват средства от работещи в сивия сектор компании.

В законопроекта е заложен още обсъжданият таван за най-големите стопанства, т.е. всяка фирма ще може да получава максимум 300 хил. евро субсидии. В текстовете няма разписани правила, отнасящи се до свързаност на фирми – кандидати за субсидии. Така на този етап остава отворен въпросът по какъв начин ще се гарантира, че най-големите фермери няма изкуствено да раздробят стопанствата си, за да заобиколят тавана на плащанията.