КомпанииНовини

АБК: МИЕ трябва да въведе система за акредитация на клъстерите в България,

Асоциация на Бизнес Клъстерите в България излезе с официална позиция по повод резултатите от процедура по ОП „Конкурентоспособност“

Министерство на икономиката и енергетиката трябва да въведе система за акредитация на клъстерите в България, както и да промени условията и изискванията за обявяване на процедури, подобни на BG161PO003-2.4.02 „Подкрепа за развитието на клъстерите в България”  по ОП «Конкурентоспособност“. За целта трябва да се потърси взаимодействие с компетентните неправителствени организации и бизнеса, за да се гарантира успешно участие в новата програмна схема на ЕС 2014-2020 г. Това се казва в позиция на Асоциация на Бизнес Клъстерите в България (АБК) по повод резултатите от втората сесия на процедурата BG161PO003-2.4.02.

От Асоциацията припомнят, че според официалните данни в България има регистрирани над 230 клъстера, от които над 130 са участвали във втората сесия на процедурата BG161PO003-2.4.02 „Подкрепа за развитието на клъстерите в България”. Освен членовете на Асоциацията на бизнес клъстерите /АКБ/, има още не повече от 50 структури, които биха могли да се определят като клъстери и се намират на различен стадий на развитие. От друга страна по данни на АБК в края на 2012 г. в България са били регистрирани 86 «клъстера».

АБК неколкократно е предлагала на МИЕ методологии и добри европейски практики за въвеждане на система за акредитация на клъстерите в България, както и диференциране на мерките за подпомагане във връзка с различните степени на развитие на клъстерните организации.

Асоциацията обръща внимание върху някои проблеми, свързани с публикуваните списъци с одобрените и резервни предложения, които се предлагат за финансиране по процедура BG161PO003-2.4.02 „Подкрепа за развитието на клъстерите в България”.
– 
Включените в тези списъци клъстери очевидно ще определят политиките  на Министерството по отношение на клъстеризацията в страната.
– В публикуваните списъци на одобрени проекти има само няколко високотехнологични клъстери, работещи в приоритетни за България направления! Тревожно е обаче, че част от класираните проекти на клъстери, а и самите клъстери, не кореспондират с определената област на въздействие по процедурата «Насърчаване на бизнес кооперирането и клъстерите», целяща повишаване на конкурентоспособността на българската икономика, като:
* над 80 %  от класираните за финансиране клъстери са с дата на регистрация март-април 2013, непосредствено преди затварянето на втора сесия по програмата, което поражда въпроса как оценителите са могли да определят «Управленски капацитет – устойчивост, стратегия и визия» на тези клъстери;
* определени за финансиране са клъстери в области като спорт, финанси, консултации и др., които нямат нищо общо с приоритетите на програмата;
* болшинството клъстери, регистрирани по Търговския закон, са с изискуемия минимален брой членове – 7 и освен фирми, не включват научни или неправителствени организации или местни структури, което не е характерно  за клъстерните структури;
*има случаи на класирани за финансиране  «фамилни клъстери» и такива на взаимосвързани лица, участващи в повече от един клъстер;
* има класиран клъстер, който в момента не е действащ;

АБК неколкократно е предлагала на МИЕ методологии и добри европейски практики за въвеждане на система за акредитация на клъстерите в България, както и диференциране на мерките за подпомагане във връзка с различните степени на развитие на клъстерните организации, се казва в заявлението.

На основание посочените по-горе несъответствия между целите на ОП „Конкурентоспособност” и резултатите по процедура BG161PO003-2.4.02 , предлагаме МИЕ да инициира преглед на извършената оценителна процедура и при установяване на пропуски и проблеми в провеждането и,  да поиска корекции преди окончателното подписване на договорите с бенефициентите. Това ще доведе до реално стимулиране на клъстеризацията в България, ще утвърди авторитета на МИЕ и ще даде положителен сигнал към ЕК, че европейските средства за подпомагане процесите на клъстеризация на бизнеса в България се изразходват по предназначение.

В заключение прилагаме  извадка от позицията на ЕК, относно създаването и подкрепянето на клъстери в ЕС.

„Пазарният подход на Комисията личи и от поетият ангажимент да избягва неустойчиво голям брой изкуствено създадени клъстерни инициативи. С други думи, целенасочената политика по стимулиране на формирането на клъстери върви ръка за ръка с готовността неконкурентоспособни и неперспективни клъстери да се изключват от кръга на потенциалните бенефициенти на субсидии. За да се предотврати неефективното използване на средства и дори блокирането на новосъздадени клъстери, всяка нова клъстерна инициатива, трябва да бъде внимателно разработена и подкрепена, както с пазарен форсайт, така и със солиден анализ на регионалните конкурентни предимства, наличните специфични знания и специализация на местно равнище”.  

АБК е на мнение, че тези насоки препоръчани от ЕК не бяха спазени при проведената от МИЕ процедура, обобщават от Асоциацията.  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *