Административната тежест и капиталовият пазар са сред приоритетите на властта

Основните предизвикателства пред устойчивия икономически растеж в България са административната тежест пред бизнеса и липсата на развит капиталов пазар. Това става ясно от програмата за управление на правителството за периода 2017-2021 г., която беше приета в сряда на заседанието на Министерски съвет, пише Капитал.

Облекчаване или премахване на административни и регулаторни режими, по-активен диалог с бизнеса, създаване на помощни материали („пътни карти“) за стартирането на отделни видове бизнес и политики в подкрепа на малки и средни предприятия – това са част от мерките, чиято задача ще бъде да се справят с административната тежест. По линия на капиталовия пазар пък инициативитите в общи линии се свеждат до реализирането на Стратегията за развитие на капиталовия пазар, която беше одобрена през ноември миналата година.

През периода на управление правителството не планира промени в ставките на преките данъци, съществуващите данъчни облекчения и прагът за регистриране на ДДС. В голяма степен управленската програма се припокрива с тази на ГЕРБ и Обединените патриоти, изготвена след парламентарните избори.

Правителствената програма включва 65 приоритета и 902 мерки, разпределени сред 20 области. Голяма част от тях се повтарят с управленските програми на предишните две правителства на ГЕРБ.

Важна съставка от документа е повишението на жизнения стандарт, предвид акцента върху темата по време на предизборната кампания. С цел повишаване на доходите на населението правителството планира да се фокусира от една страна върху механизма за определяне на минималната работна заплата (МРЗ), а от друга – вдигане на минималните пенсии и учителските заплати. Интересно е, че въпреки липсата на установен механизъм за определяне на МРЗ, крайното число вече е определено – 650 лв. до края на мандата. В планвете също така е включена средната заплата от 1500 лв., до която трябва да се стигне чрез стимулиране на достатъчно висока икономическа активност.

Финансите

Фокусът на България по линия на финансите е насочен към по-силната интеграция в Европейската финансова структура, като тук целта е приемането на страната в ERM II, а от там – еврозоната и единния банков съюз. Това, според документа, ще бъде постигнато от една страна, чрез стабилна финансова система. На дневен ред по линия на държавните финанси е подобряването на бюджетната позиция, а именно – намаляване на дефицита. Както беше заложено и в Средносрочната бюджетна прогноза по-рано тази година, целта е до 2020 г. бюджетното салдо да е нула, или приходите в бюджета да покриват разходите.

Фокус ще има и върху децентрализацията и подобряването на публичните услуги, както и управлението на общинско ниво. Тук влизат няколко познати мерки, като наблюдението на финансовото състояние на общините (данни излизат на тримесечна база) и намаляването на административната тежест за бизнеса чрез електронно подаване на документи. Макар вече да са налични някои услуги, електронното управление има да извърви още много път до постигането на целта си.

И докато мерките дотук са били засягани, в различна степен, в предходната управленска програма от 2014 г., относително нов е фокусът върху промени, свързани с публичния сектор и ефективността на контрола в организациите. Планирани са актуализации на Закона за вътрешния одит в публичния сектор и Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор. По-конкретни насоки за естеството на промените обаче не са описани. В допълнение, предполага се, че до края на годината ще се изготви подробна стратегия за развитието на вътрешния одит в публичния сектор, тъй като в програмата е посочена за периода 2017-2020 г. За подобряване на вътрешния контрол и одит ще помага и министърът на финансите, актуализирана методология и Института на вътрешните одитри в България.

Електронната платформа за възлагане на обществени поръчки също е на дневен ред за правителството, като първият етап трябва да бъде приключен до октомври 2018 г., а вторият – до края на 2020 г.