България губи 235 млн. лв за агроекология
Парите не могат да се пренасочват към други мерки, защото 25% от бюджета на програмата задължително трябва да се усвои
България ще загуби около 235 млн. евро за агроекология по Програмата за развитие на селските райони, тъй като за близо шест години от 279 млн. евро бюджет са усвоени едва 22 млн. евро. Това става ясно от отговор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) и Министерството на земеделието до Mediapool по повод плащанията за биоземеделие (мярка 214).
Според европейските правила тези пари не могат да се пренасочват към други мерки, защото 25% от бюджета на програмата задължително трябва да се усвои за агроекология. Това означава, че ако условно приемем, че през последната година на този програмен период – 2013 г. България успее да договори и разплати още толкова средства, колкото за шестте години взети заедно, останалите пари трябва да бъдат отписани. Оптимистичният сценарий се залага заради тройният ръст в заявените за подпомагане площи по мярка 214 за тази година спрямо 2011 г.
При планирането на Програмата за развитие на селските райони е заложено, че около 40 000 фермери ще ползват средства по мярка 214. Въпреки, че с всяка изминала година броят на интересуващите се увеличава, към момента от парите са се възползвали близо 2000 души или близо 20 пъти по-малко, посочват от ДФЗ. Това е и основната причина за невъзможност парите да бъдат усвоени.
Въпреки че Програмата за развитие на селските райони има най-големия бюджет за публичност, според фермери няма достатъчно информация за възможностите за финансиране по тази мярка. Допълнителен проблем за тях е и различната информация, която дават от централата в София и службите по места на фонд „Земеделие“.
От Министерството на земеделието пък отчитат като проблем изискването една и съща заявена площ да се обработва пет последователни години, информира още Mediapool.
Финансовата помощ по мярка 214 е под формата на ежегодни плащания на площ, животно или пчелно семейство. За тези мерки се дават пари още за „пасторализъм“ т.е стопаните имат право на подпомагане, ако пасат добитъка в националните паркове „Централен Балкан“ и „Пирин“. От следващата година ще бъдат включени и парковете „Рила“ и „Странджа“, казаха от земеделското министерство. Право на агроекологични плащания има и за земи с висока природна стойност. Това са площи, предимно пасища, в които има защитени растителни и животински видове.
За подпомагане могат да кандидатстват физически и юридически лица, регистрирани в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК).