До средата на 2013 г. се очаква 100% договореност по всички оперативни програми

София е с най-малко евро на човек от еврофондовете в България

Най-много средства по линия на еврофондовете на човек са получили в област Габрово – близо 310 евро за 2011 г., а най-малко в област София-град – малко над 20 евро за 2011 г. Това стана ясно от доклада на председателя на комисията по европейските въпроси и контрол на еврофондовете Моника Панайотова по време на представяне, обсъждане и приемане на документа за управление на средствата от ЕС в Република България, предаде БГНЕС.

Най-малко средства по линия на еврофондовете на човек (след София-град) са получили в област Стара Загора – 42 евро за 2011 г., а най-висок дял на еврофондове в областен БВП се регистрира в областите Перник и Ловеч – по 9 % за 2011 г. и Габрово – 8,3 %, съобщи в резюмето на доклада си Моника Панайотова. Най-нисък дял на еврофондове в областен БВП се регистрира в областите София-град – 0,2 %; Стара Загора – 0,9 % и Русе – 1,2 %.

Изводите в доклада показват, че е запазен устойчивият темп на договаряне по седемте оперативните програми, като към 31 октомври 2012 г. са договорени близо 95% от общия бюджет по програмите (7,58 млрд. евро). Само през 2012 г. са сключени договори на обща стойност 2,33 млрд. евро, което представлява близо 30% от общия бюджет. По част от ОП е възприет подход на наддоговаряне, с оглед избягване на автоматична загуба на средства.

До средата на 2013 г. се очаква финансовият ресурс по всички оперативни програми да бъде договорен на 100 %. Наблюдава се устойчив темп и на разплащане по оперативните програми. По данни на Национален фонд към Министерство на финансите към 31 октомври 2012 г. размерът на общо платените средства по оперативните програми е близо 2,46 млрд. евро, което представлява над 30% от първоначално предвидения финансов ресурс. Само до 31 октомври 2012 г. са усвоени приблизително 953 млн. евро (12% от общия бюджет), което показва постигнатия стабилен ръст в разплащането на средствата от ЕС.

При програмирането за периода 2007-2013 г. Комисията по европейски въпроси и контрол на еврофондовете /КЕВКЕФ/ отчита липсата на ясна визия за развитието на България в средносрочен план. Затова, КЕВКЕФ приветства изготвената Национална програма за развитие: България 2020, която показва връзката между приоритетите на ЕС в контекста на Стратегията „Европа: 2020“ и националните приоритети на България.

В рамките на изследването е предложен обстоен преглед на 14 програми, с общ бюджет 11,75 млрд. евро, съфинансирани със средства от Структурните фондове, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд за рибарство (ЕФР), в т.ч.:7 оперативни програми, финансирани по приоритетна цел 1 „Сближаване“ на политиката на сближаване – оперативни програми „Транспорт“ 2007-2013 г. (ОПТ), „Околна среда“ 2007-2013 г. (ОПОС), „Регионално развитие“ 2007-2013 г. (ОПРР), „Развитие на човешките ресурси“ 2007-2013 г. (ОПРЧР), „Развитие на конкуренто-способността на българската икономика“ 2007-2013 г. (ОПРКБИ), „Административен капацитет“ 2007-2013 г. (ОПАК) и „Техническа помощ“ 2007-2013 г. (ОПТ);5 оперативни програми за трансгранично сътрудничество (ТГС), финансирани по приоритетна цел 3 „Европейско териториално сътрудничество“ – 2 по вътрешните граници на ЕС – България-Гърция и България-Румъния и 3 по външните – съответно България-Турция, България-Република Македония и България-Сърбия; Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. (ПРСР), финансирана от ЕЗФРСР;Оперативна програма „Развитие на сектор Рибарство“ 2007-2013 г. (ОПРСР), финансирана от ЕФР.

Третата част на доклада представя констатации и изводи (т.нар „научени уроци“) до края на настоящия програмен период, както и препоръките на КЕВКЕФ за новия програмен период на Кохезионната политика 2014-2020 г. с акцент върху регионалното развитие и центровете за икономически растеж. Сред оставащите предизвикателства, които следва да бъдат допълнително адресирани с европейски средства за постигане на заложените от България национални цели във връзка със стратегията „Европа 2020“ са високата енергоемкост на българската икономика и ниската производителност на труда; подобряване достъпа до заетост, с акцент върху младите хора; разминаване между полученото образование и потребностите на пазара на труда (насърчаване връзката между висше образование и реален сектор); ниски разходи за научни изследвания и иновации – изграждане на центрове за компетентност ;недостатъчно ефективни публични услуги и съдебна система – укрепване на административния капацитет в публичната администрация и съдебната система, широко прилагане на електронни услуги за гражданите и бизнеса (e-government).