Евродепутати настояват за схеми за трудова гаранция за младежи

Младежката безработица се превръща в един от най-големите проблеми на Стария континент

Младите хора, особено от южните части на континента, вече не само напускат своите страни, но бягат и от Европа. За това алармираха евродепутати, които настояха за спешно въвеждане на схеми за трудова гаранция за младежи, за да ограничат изтичането на работна ръка, пише в своята страница евродепутатът Ивайло Калфин.

Инициативата на Европейската комисия беше предложена официално през декември, но се обсъжда вече пета година, след като през 2008 г. беше лансирана от Европейския парламент. Социалният еврокомисар Ласло Андор обещава преговорите за младежките схеми за заетост, да приключат до края на идния месец. На 9 февруари социалните министри от ЕС ще се стекат в Дъблин, за да уточнят оставащите спорни въпроси. Най-сложният от тях е откъде да се намерят пари, за да се осъществят намеренията всеки млад европеец, завършил училище в рамките на четири месеца да получи работа, предложение за преквалификация или продължаването на образованието си.

Първоначалните разчети сочат, че поне 30 милиарда евро ще са необходими да се отвори работа, стажове или място в университет за всеки от 5,5 милиона млади европейци, които в момента са без работа. По други данни, въвеждането на схемите ще струва около 21 млрд. евро или по 6000 евро годишно на участник.

Трудно е да се каже колко пари ще бъдат отпуснати за финансирането на програмите от ЕС. Гласовете на тези, които твърдят, че разходите трябва да се поемат изцяло от европейския бюджет, и на тези, които смятат, че това трябва да е национално усилие на заинтересованите правителства, са еднакво силни. Първите са настояват, че заради нуждата от свиване на разходите, публичните средства са изключително ограничени и няма възможност от инвестиране на огромни суми за нови проекти. Вторите, не виждат основание за намеса на Европа, тъй като социалната политика е прерогатив на националните власти, които трябва и да я финансират подобаващо.

В голяма степен решението за това по кой път ще се тръгне ще зависи от размера на дългосрочния бюджет на ЕС за 2014-2020 г. Опитите за неговото значително съкращаване, които се правят от страните донори на бюджета, ще засегнат в най-голяма степен структурните фондове, на които в Брюксел гледат като на основно гориво за новите програми за младежка заетост, които ще бъдат задействани от началото на 2014 г.

Европейската комисия предлага допълнителен пакет от мерки, който да надгражда националните политики.

Идеята е да бъдат обхванати всички граждани до 25-годишна възраст, останали безработни след завършване на образованието си, като правителствата им предлагат възможности за работа, образование или обучение, покривайки разходите на работодателите – частни или публични, които се включат в схемите. Подобни модели работят във Финландия, Швеция и в Австрия. 83,5 на сто от финландските безработни младежи минават през програмата, а в Швеция – 68%. Целта е да се улесни прехода от училище към професионалното развитие, като се даде възможност за получаване на така търсения от потенциалните работодатели трудов опит по специалността.

Предвижда се изработване на стандарти за провеждане на професионални стажове, както и създаване на Европейски алианс за професионална подготовка, който да гарантира условията за чиракуване. В Европейския парламент стигат и по-далеч с кампанията за забрана на безплатните стажове, особено, когато се провеждат в чужбина, тъй като невъзможността младите да се издържат сами, ги прави достъпни само за по-състоятелните младежи.

Освен финансова помощ от еврофондовете Брюксел се ангажира и да улеснява размяната на добри практики и идеи, за да облекчава властите, но не няма да спуска готови модели за схемите. Всяка държава ще ги дефинира сама според възможностите на трудовия си пазар да наема нови работници, сериозността на проблема (младежката безработица в Испания и Гърция е 55%, а в Германия – 8%), както и срещу националните особености на младите безработни.

По оценка на комисаря Андор младежката безработица струва 153 милиарда евро годишно на правителствата на 27-те от социални обезщетения и загуба на данъчни приходи. Но безработицата е много повече, защото създава бедност, изолира социално неработещите хора, обрича на безперспективност цяло поколение, добавя той. Парадоксът е още по-горчив, тъй като сегашните млади са най-образованото поколение изобщо в европейската история.

Всички са съгласни, че най-много ще трябва да плащат държавите с висока безработица. В 13 от европейските членки, включително България, младежката безработица надхвърля 25% от всички хора на пазара на труда. В България като цяло безработицата (12,4% към септември 2012 г.) е по-висока от средната за ЕС (10,6%), а нереформираният пазар на труда се сочи като едно от основните препятствия пред икономическия растеж и справянето с бедността. В България се регистрира най-високият процент на младежи до 24 г., които не работят и не учат (почти 24%). Нашата страна, заедно с Ирландия, Италия, Кипър, Унгария, Португалия, Словакия, Латвия, има младежка безработица над 30% от всички търсещи работа. Един от трима младежи под 25 г. в тези страни не може да намери работа повече от година. По данни на европейската статистическа агенция „Евростат” от началото на кризата за младите вероятността да си намерят работа е три пъти по-малка от тази на по-възрастните работници.

Невъзможността да се реализират професионално за поколението на 15-24-годишните вече създава рискове от маргинализиране. Европейската комисия догори говори, че проблемът може да се отрази на заетостта, производителността и социалното сближаване в бъдеще.

За да гарантира, че схемите за наемане на работа и стажове на младите се прилагат, Европейската комисия ги включи в преговорите за споразуменията, които правителствата ще сключват с Брюксел. В тях ще се договорят условията, срещу които занапред ще се получат европейски фондове. Освен това намаляването на безработицата, засягаща вече близо една четвърт от хората в трудоспособна възраст в Европа, ще бъде включено в показателите, които се наблюдават чрез Европейския семестър и ще бъдат критерий за преценка на икономическите рискове и потенциал на държавите-членки. Отделно Европейската комисия ще следи как се изпълняват програмите чрез своите социални мрежи. „Нагледахме се на крокодилски сълзи за младите безработни, сега трябва да се направят конкретни стъпки”, каза Андор в Европейския парламент.