Новини

ЕК: Българското образование се нуждае от реформация

Необходимо е да се осигури равен достъп до образование за всички деца в България, както и високият процент на отпадащи от системата ученици

 Делът на пълнолетните българи, които продължават обучението си, е най-нисък в Европа. Достъпът на деца в неравностойно положение в училищата е едно от най-големите предизвикателства пред страната ни. Ромските деца в ранна детска възраст – почти една четвърт от тях на възраст 7-15 години не са обхванати от образователната система. Само около 42% от децата от ромски произход на възраст от 4 до 7 години са записани на детска градина или на предучилищна.

Това сочи доклад на Доклад на Европейската комисия за образованието у нас отново не ласкав. Данните сочат, че българското училищно и предучилищно образование има спешна нужда от реформа. Сред причините за това според комисията са ниското качество на училищното образование, измерена чрез международни изследвания като 

Докладът посочва още необходимостта да се осигури равен достъп до образование за всички деца в България, както и високият процент на отпадащи от системата ученици, пише iNews.

България отбелязва напредък в резултатите, отчитащи основните умения, придобити чрез образователната система, но е необходимо да подобри допълнително качеството на системата на училищното и висшето образование, за да отговори на нуждите на пазара на труда, казва се още в доклада.

Европейската комисия не пести и критики към качеството на професионалното образование у нас като недостатъчно качествено.

Образователната структура у нас е неадекватна, учебните програми като остарели, а учебниците – с незадоволително качество.  20% от учителите в България смятат, че тяхната професия е ценена в обществото, показват още данните на комисията.

В общ план обзорът на ЕС на образованието и обучението за 2015 г. показва, че по-голям брой държави са достигнали своите цели за увеличаване на броя на учещите, завършващи по-високи нива на образование, както и целите за свеждане до минимум на броя на преждевременно напускащите училище. Обзорът показва, че при 15-годишните с нисък социално-икономически статус вероятността да не придобият основни умения, като езикова и математическа грамотност, е пет пъти по-голяма в сравнение с връстниците им от по-заможните социални слоеве. 

 


PISA и PIRLS показват:

Какви са постиженията на българските ученици в сравнение с учениците от други държави?

Доколко реалните резултати отговарят на обществените очаквания към образователната политика в България?

Доколко образованието в България подготвя българските ученици за пълноценно участие в обществения живот?



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *