ЕК: Предприятия от Евросъюза не са наясно с правата си при забавяне на плащания към тях
Случаите на неплатежоспособност водят до загуба на 450 000 работни места в ЕС и до годишно натрупване на неизплатени задължения в размер на 23.6 млн. евро
Според последните промени в законодателството на Европейския съюз, държавните органи трябва да извършат плащане за получени стоки и услуги в срок от 30 дни или при извънредни обстоятелства – в срок от 60 дни. Предприятията следва да извършат плащане по получените от тях фактури в срок от 60 дни, освен ако изрично е договорено друго и при условие, че то не представлява явна злоупотреба по отношение на кредитора.
Това са част от правата, които действат в Европа за малките и средни предприятия, но липсата на знания води до изпадането им в несъстоятелност при забавяне на плащания към тях, съобщава БТА.
Случаите на неплатежоспособност водят до загуба на 450 000 работни места в ЕС и до годишно натрупване на неизплатени задължения в размер на 23.6 млн. евро. Петдесет и седем процента от предприятията в Европа заявяват, че изпитват проблеми по отношение на ликвидността поради забавени плащания, което представлява увеличение от 10 на сто спрямо миналата година.
МСП изпитват особено големи затруднения да отстояват правата си за получаване на навременни плащания. Забавените плащания могат да предизвикат големи загуби, както парични, така и под формата на загуба на време, а евентуален спор може да влоши отношенията с клиентите.
Предприятията разполагат с автоматичното право да изискват лихва за забава на плащане. Те могат също така да изискват обезщетение за всякакви оставащи разходи по събирането в разумни размери. Процентът на законната лихва за забава на плащане е по-висок с поне 8 процентни пункта от основния лихвен процент на Европейската централна банка. Държавните органи нямат право да определят лихвен процент за забава на плащане, който е по-нисък от тази минимална стойност.
Сред прават им е възможността по-лесно да оспорват пред националните си съдилища договорни условия и практики, които представляват явна злоупотреба. Държавите членки могат да продължат да поддържат или да въвеждат в сила законови и подзаконови актове, чиито разпоредби са по-благоприятни за кредиторите от тези на директивата.
Новите мерки не са задължителни за предприятията, доколкото те получават правото да предприемат действия, но не и задължението за това. Те обаче са задължителни за държавните органи.