Законът за иновациите – ялов и непродуктивен

Новият норматив не прави никаква връзка с бъдещата нова оперативна програма

България има изключително изостанала, енергоемка и трудоемка икономика, която става все по-неконкурентоспособна и на вътрешния и на външните пазари. Именно заради това през последните месеци виждаме как правителството спешно търси решения, с които да компенсираме това изоставане, но за съжаление в по-голямата си част тези решения са едно своеобразно бързане без ясен резултат. Същото в голяма степен важи и за подложения на обществено обсъждане Закон за иновациите. Личи си, че е направен бързичко, като целта на вносителите е от една страна, да угодят на поставените цели от Европейската комисия дала основните преоритети за следващите години – иновации и екологични решения, а от друга страна, оставят всички по-важни механизми за задвижване на този закон в последващи подзаконови актове.

Въпреки това си личат няколко големи слабости, които трудно ще се решат и в последствие. На първо място отсъства каквато и да е връзка между този закон и бъдещата голяма оперативна програма за иновации, която ще стартира от 2014 г. Единствено в частта за Български фонд за иновации се споменава, че оперативните програми могат да бъдат източник за средства в този фонд. Как ще става това, на какъв принцип и по какъв начин ще се разходват тези средства въобще не е обяснено. Няма никаква друга допирна точка между бъдещия закон и бъдещата програма, което показва, че липсва елементарна координация между институциите – в случай Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и администрацията, която отговаря за структурните фондове.

Оставяйки на тази вълна ще споменем, че въобще не става ясно как ще се финансира този Български инвестиционен фонд, който трябва да осигури средства за иновативни инвестиции. Посочени са различни източници от най-общ характер, като едиствена конкретика има в очисленията от концесионните плащания към държавата, които различни източници оценяват на около 10 млн. лв. годишно. Ще има и бюджетна издръжка, без да е ясно какъв приблизително размер ще е тя.

Друга сериозна слабост на закона е, че по принцип и чрез определенията си за иновативни предприятия, изключва възможността в напреварата за пари за иновации да се включат прохождащи фирми, както и микро и малки предприятия. А тази бъдеща оперативна програма, в която около 30% от 4 млрд. евро ще отиват за иновации, цели именно да развие малкия и среден бизнес. Защото този сегмент от икономическата ни структура е в изключително тежко състояние и от това страда цялата ни икономика и вътрешен пазар. Оказва се обаче, че бъдещият закон не дава абсолятно никакви шансове на тези предприятия, защото според допълнителните разпоредби към него, където се дават определения на отделните понятия, става ясно, че под „иновативно предприятие” се разбира компания, която има най-малко 3 години живот и през всяка от тези 3 години е правила инвестиции в научно-изследователска и развойна дейност (НИРД) в размер най-малко 5% от годишните си приходи. Така веднага се отрязват новите компании, защото малцина са тези, които могат да докажат, че са правили такива инвестиции 3 години поред. Дава се предимство отново на големите фирми и дефакто това обезмисля до голяма степен закона и неговите идеи. В същото време малкия и среден бизнес е сериозно застрашен през следващия програмен период да остане съвсем без финансиране по линия на европейските фондове.  

Прибързаността в Закона за иновациите личи и от многото общи пожелания, които са залегнали в него. Най-неприятно впечатление правят разпоредбите заложени в член 5 от проектозакона, според които държавата ще създава благоприятна среда за стимулиране на иновативните процеси. Посочени са финансови, социални, регулаторни и данъчни облекчения без абсолбютно никаква конкретика. Явно този член е взет автоматично от някой друг закон, като е добавено съчетанието „иновативни процеси”. Следващия текст по този член напълно обезмисля всичко, защото казва, че държавата ще стимулира инавотивната активност по линия на специалните закони. Не става ясно за какво тогава се прави този закон, след като държавата ще уважава първо специалните закони. Нито дума за пример за данъчни облекчения, нито за финансови или регулаторни.

По-надолу в закона обаче регулаторната рамка е очертана и отсега е ясно, че тя ще е напълно неработеща и ялова в решенията си. За да се администрира този закон се създава Съвет по иновациите, който заменя сегашният Национален съвет по иновациите. Бъдещият съвет ще е на пряко подчинение на икономическият министър. Не е ясно обаче какво той разбира от иновации в селското стопанство например или в областта на строителството. 

За да се реши този проблем в съвета ще влизат хора от други министрества, както и от научни, професионални, бизнес и синдикални организации. Отсега е ясно, че подобна структура много трудно се събира и още по-трудно ще взима решения. Да не говорим, че всеки в този Съвет ще дърпа чергата към себе си, защото дефакто няма обективни критерии по които да се разпределят в бъдеще средствата от фонда за иновации. Липсват конкретни измерители на една иновативна дейност, като финансов резултат от нея или определени социални ефекти. Вместо това има купища определения и дефиниции, които според голяма част от специалистите в областта са неточни и противоречиви.

Не е ясно дали тези противорачия ще бъдат изгладени, неточностите отстранени и дали някога закона наистина ще заработи за това да има повече иновации в страната ни и българската икономика да стане конкурентоспособна в ЕС.

Автор: Светослав Загорски