Закон за еврофондовете-концепция без отговори

Бъдещият документ за управление на европарите казва пред кой ще се жалват бенефициентите, но не посочва кой ще контролира

Заедно със стартирането на втория програмен период, от началото на 2014 г. България трябва да има и своя Закон за управление на средствата от Европейския съюз. Концепция за новия закон бе представена за обсъждане на кабинета Борисов от министъра без портфейл Томислав Дончев.

Надяваме се, че това е само концепция, която може и трябва да претърпи значителни корекции, защото в този си вид има доста положителни неща, но и оставя ред нерешени проблеми за бъдещето, които се наблюдават и в момента. Затова на този етап концепцията има вид на половинчат документ, който сякъш е премълчал неудобните пунктове.

Две неща изпъкват ясно в готвения закон и те са изцяло положителни. Министър Томислав Дончев иска да сложи ясна законова рамка с регламенти за начина на разпределението на европарите и управлението на оперативните програми, така щото да бъде преустановена порочната практика да се променят правилата в крачка с всевъзмони подзаконови документи – наредби и постановления, както се прави и в момента.

Зад тази законова рамка прозира и заветната мечта на министъра най-после да получи реално министерство, а от тук и повече тежест при взимане на решенията и контрола върху отделните ведомства. Томислав Дончев неведнъж е споделял, че румънският му колега има 200 души екип, а сега ще назначава още 500. В същото време в България така нареченото министерство на еврофондовете е просто един телефон, а цялата оперативна работа е разпръсната по отделните ведомства. Връзката между тях е пожелателна, няма нужната стиковка и това е една от основните причини да имаме толкова ниска усвояемост до момента.

Именно тук обаче се проявява и първата половинчатост на концепцията. От една законът ще уреди институционалната уредба, правата и отговорностите на договарящите органи и бенефициентите, а от друга точно най-важните неща отново ще бъдат регулирани с постановления и наредби на Министерски съвет, както си беше досега. От непрестанните прищевки на чиновниците ще се трепери за  правилата за допустимост на разходите и препоръчителните размери на финансовите корекции. Т.е. отново всичко ще си е  почти по старому.

Най-лошото е обаче, че начинът и редът за контрол върху разходването на евросредствата и институциите, които ще го осъществяват, отново са оставени не на бъдещия закон, а на допълнителни нормативни документи. Контролът и сега е ахилесовата пета при усвояване на евросредствата, като остана лошо наследство още от времето на предприсъединителната програма САПАРД.

Именно поради това е от изключителна важност какви точно права ще бъдат дадени на бенефициентите, а и на договарящите органи, защото слава богу тези права ще бъдат вкарани в закона и то в неговия първи раздел. Надеждите са тези права да бъдат разписани в детайли, а не да са само общи постановки, защото ако стане така, то законът ще е напълно безмислен и дефакто пак изцяло процесът ще се управлява от подзаконови актове, а както знаем всяка една наредба у нас се сменя поне по 2 пъти годишно.

Много е важно също така да се види дали в този първи раздел от бъдещия закон ще има някакъв регламент за връзка на бенефициенните с европейските структури отговорни за управлението на фондовете, или такива няма да бъдат допускани, като в краен случай ще се минава през органите за управление на програмите. Прекият достъп е важен за да се подобри чувствително доверието към механизмите за отпускане на средствата от Европейския съюз, защото досега винаги остава усештането, че не всичко е в ръцете и възможностите на бенефициентите.

Именно за повишаване на това доверие в процедурите от изключителна важност ще бъдат текстовете, които се предвиждат във втория раздел на закона – „Процедури за изпълнение на програмите”, където ще бъдат разписани за първи път в закон редът за избор на фирма-изпълнител от частно-правни субекти бенефициенти по дадена оперативна програма. Всички знаем какви безкрайни проблеми съпътстват сегашното договаряне и усвояване на европейските фондове що се касае до избора на подизпълнители посредством обществени поръчки. В този ред на мисли всички се надяваме обсъждането и приемането на промените в Закона за обществените поръчки да стане преди този за усвояването на евросредтвата, защото той отлежава вече година в парламента.

Разбира се, с този закон се търси и разцепването на още един гордиев възел – начина на обжалване. Досега, като се изключи съда, обжалването ставаше през управляващия орган, който всъщост приема или неприема даден проект. Това е изключително порочна практика, която няма как да дава нормални резултати, защото този който одобрява проектите никога няма да си признае, че е сгрешил.
В концепцията за закона обжалването е в трета отделна глава, която ще влезе в сила след приемането на първите две. В нея се предлагат няколко решения на проблема, като най-доброто безспорно е жалването да става пред независим орган, какъвто е Комисията за защина на конкуренцията. Вярно е, че това ще коства някакви допълнителни средства, но в същото време ще се спестят хиляди и милиони заради грешни постановки и механизми за контрол.

Може би тук е мястото да се посочи, че министър Томислав Дончев трябва да се замисли и за независим орган за контрол, различен от управляващите органи, защото те са част от процеса, а някои от тях се явяват едновременно и бенефициенти по определени програми.

Автор: Светослав Загорски