Защо евронапредъкът ни е под въпрос

Сред различните оценки и цифри в доклада към напредъка в НСРР прозират и множество проблеми. Просто трябва да се видят

„През последната година и пет месеца България отбелязва значителен ръст във финансовото изпълнение на седемте оперативни програми по Структурните и Кохезионния фонд на ЕС”.
Това бе акцентът на министър Томислав Дончев при представяне на първата оценка на резултатите и напредъка по отношение на целите и приоритетите на Националната стратегическа референтна рамка и приноса на Оперативните програми към тях.

Оценки, резултати, цели, преоритети и още множество термини има в доклада, но ако се вгледаме обстойно, ще видим че напредъкът ни е под въпрос, макар наистина да има място за оптимизъм. Можем да се похвалим най-вече с това, че бенефициентите най-после са се научили да пишат проекти и да ги печелят, благодарение на което догорените средства по оперативните програми са се увеличили в пъти спрямо 2007 г. Де факто за 2 години изпълнитети проекти и тези в процес на изпълнение са се удвоили – от 37% през 2010 г. до 75% от всички средства по оперативните програми в края на 2011 г.

Това обяснява и другият ярко положителен момент в доклада – 93 процента от всички анкетирани бенефициенти са изключително доволни от ефекта на реализация на проектите си. И може би оттук нататък нещата започват да придобиват доста по-тегав характер, ако можем да ползваме този популярен жаргон. Най-малкото защото веднага се вижда, че изплатените средства по оперативните програми са общо само 18,7% от целия ресурс. На първо място високите резултати по усвояемостта, както и обнадеждаващите сравнителни данни за ръста на БВП на глава от населението спрямо останалите страни от ЕС, се дължат в огромната си част на ниската база, от която сме тръгнали през 2005 година. През 2005 г. нашият БВП на човек е бил едва 31% от средния за ЕС и това, че в момента е 44% не е ясно дали е добре или зле. По-важното е, че в самия доклад има категоричен извод, според който неблагоприятната икономическа обстановка в ЕС и продължаващата криза, правят заложените 51% в края на 2015 г. доста проблематични за постигане.

Същата ниска база важи и за напредъка в усвояването на оперативните програми, какъвто извод не веднъж е правил и самия министър Дончев. Ясно е, че ако тръгнеш близо до нулата, след 3 години ще имаш голям напредък. В случая за 2 години ние само сме удвоили усвояването.

Радостта от това сравнително високо темпо на усвояване, което е видно от анкетите, също не е еднозначна. Авторите на доклада не правят профил на анкетираните, но като имаме предвид изпълнението по отделните оперативни програми, където ясно личат отличниците – „транспорт”, „регионално развитие” и „околна среда”, лесно можем да се досетим, че повечето анкетирани бенефициенти са общински или държавни администрации и институции. Нормално е те да са доволни.

На недоволните в доклада обаче не е отделено почти нито ред, а те са много. От средната фирма, която се е провалила с поредния си проект заради чиновническо недоглеждане, до обикновения гражданин, който трябва да направи непосилен бизнес план, за да кандидатства за 10 000 лв., с които да отвори магазин за рибарски принадлежности.

Направените профили в доклада и изведените таблици ще ни подскажат веднага къде са проблемите. На първо място, страшно много ресурс по оперативните програми е отделен на Цел №1 – развитие на инфраструктурата и транспорта. Това е предопределено и от самата стратегия на Европейския съюз, защото огромните 46,3% от общия финансов принос на общността са именно за развитие на инфраструктурата. Към тях трябва да прибавим още 20,4% за балансирано териториално развитие. Затова не бива да се учудваме, че именно по ОП „Регионално развитие” и ОП „Транспорт” има най-голям процент договорени и изплатени ресурси. За „Транспорт” те достигат 88%.
В същото време всичко останало бе оставено на заден план и провалите в другите области са повече от тежки. Това важи най-вече за малкия и среден бизнес и за рекордно високата базреботица – над 13%.

Общият финансов ресурс за тези две преоритетни цели е едва 30,3%, а усвояемостта и договарянето по ОП „Конкурентоспособност” е направо трагична. Може би затова в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма наскоро бе направена 10-та поредна смяна на зам.-министър, като този който сега ще отговаря за тази програма все още не е известен.

Хиляди проекти за малкия и среден бизнес бяха буквално съсипани от двойната бюрокрация и чак сега бе махнато паразитното междинно звено – Агенцията за малък и среден бизнес. Към това трябва да добавим и много скъпото банково финансиране, което все пак е необходимо, за да може бизнесменът да осигури своето самоучастие в даден проект. Не случайно в доклада е посочено, че програмите „Джесика” и „Джереми”, чиято цел е именно да облекчат този момент на съфинансиране, са още в началото си.

По отношение на заетостта състоянието е още по-трагично. Успоредно с този доклад, излезе изследване на БСК, според което само за 3 месеца са закрити 56 000 работни места. Ако видим таблицата за Степента на постигане на целите на НСРР ще видим нещо наистина очайващо. На първо място е транспорта с 42,7% от договорените средства по оперативните програми, а на последно място са реформите в областта на заетостта с 0%!!!

За какъв напредък тогава можем да говорим и не е ли този доклад още една своеобразна цифрова еквилибристика?

Автор: Светослав Загорски