Има ли бъдеще тютюнопроизводството в България

Страната е един от най-големите производители в Европа, но държавата предлага алтернативи за земеделците от сектора

От 1 юни 2012 г в България официално влиза заповедта за забрана на тютюнопушенето на публични места. И ако за привържениците на здравословния живот новината е повече от добра, то за други тя може да се окаже едва ли не пагубна. Става въпрос за тютюнопроизводителите. Отглеждането и производството му, основен поминък за южните части на страната, с всяка година стават все по-малко – веднъж заради труда, както и заради сравнително ниското заплащане, а до скоро и проблемните плащания. Що се отнася до плащанията, в края на месец май земеделският министър изпълни обещанието си и 35 млн. лева тръгнаха към производителите. Останалите 35 млн. трябва да бъдат разпределени през август. За следващата година пък обещанията са за 73 млн. лева за тютюнопроизводителите.

Дотук обаче с добрите новини. Какво ще се случи след като България приеме евроизискването за ограничаване на пушенето? Ще спадне ли търсенето и съответно печалбата на производителите? И дали може да станем втора Ирландия, в която дори предлагат цигарите да се продават само срещу рецепта, а цената от 8 долара на кутия да скочи 26 долара?

Едва ли, но все пак, държавата се застрахова.
Около 720 тютюнопроизводители от Североизточна България до есента на 2012 година ще бъдат обучавани безплатно за започване на алтернативни производства, съобщи председателят на Националната асоциация на тютюнопроизводителите Цветан Филев на среща със земеделци.
Обучението ще е на територията на седем области от Североизточна България от дружеството ДК груп „България“, което има лицензиран център за професионално обучение от Националната агенция по професионално обучение и образование и е спечелило проект по програмата за развитие на селските райони.
Според спецификата на съответните области от Североизточна България и намеренията на тютюнопроизводителите да преориентират производството си земеделските стопани ще изучават интензивни технологии при отглеждане на полски и овощни култури и зеленчуци, технологии за интегрирано и биологично производство на плодове и зеленчуци, ще усъвършенстват знанията си по агроекология, ще се запознаят с методите за управление на земеделското стопанство, реализация на продукцията и маркетинг в земеделието.
След завършването на курса земеделските производители ще получат сертификати.
Според Цветан Филев в България с производство на тютюн официално се занимават 55 хиляди души. Но тъй като тази култура дава препитание на цели семейства, на практика членовете на асоциацията са около 200 000 души, заяви той.
При срещата си с тютюнопроизводители в Дулово в края на април заместник-министърът на земеделието и храните Цветан Димитров каза пред журналисти, че министерството залага на дългосрочна стратегия до 2020 година, когато е новият програмен период за общата селскостопанска политика на ЕС, за решаване на
проблемите на тютюнопроизводството.
Според Цветан Димитров идеята е да има специални мерки за тютюнопроизводителите в програмата за развитие на селските райони, за да могат желаещите да преориентират производството си.

За продължаване на тютюнопроизводството в България пък се обявиха експерти от Европа и български специалисти. България е втората страна по тютюнопроизводство след Италия и това трябва да се запази, смята депутатът Корнелия Нинова.
По думите й е необходимо да се осигурят мерките, които да осигурят финансирането на отрасъла в България и страната може и трябва да поиска разрешение от ЕС за плащане със средства от бюджета на тютюнопроизводителите.

България може да ползва Оперативна програма „Развитие на селските райони” с цел да се използва мярката за млади фермери, както и мярката за агрикултурни плащания. „Важна мярка, за която не се говори в България, е нов регламент на Съвета на Европа, който предлага сума в размер 484 млн. евро като допълнително подпомагане на тютюнопроизводителните райони”, отбеляза Нинова.

Тя добави, че мярката влиза в сила тази година и българското правителство може да поиска използването на тази нова мярка. Досега обаче то не е предприело нищо.

В първата част на стратегията на правителството пише, че тютюнопроизводството е важно за България и се признава, че е трудно да се намери алтернатива.

Е, изглежда, че обещанията и добрите намерения някъде се разминават…Въпросът е къде, до кога и за чия сметка?