Кой печели от схемата с Гаранционния фонд

На ЕК не се харесва начина да се спасяват европейски пари чрез прехвърляне в национален фонд

Ударното усвояване на европари в края на първия програмен период този път удари на камък, след като Европейската комисия не одобри прехвърлянето на 100 млн. лв. от Програмата за развитие на селските райони в Националния гаранционен фонд, администриран от Българската банка за развитие. В този фонд ще останат само 237 млн. лв. от предвидените 335 млн. лв.

Чиновниците от Брюксел изглежда са прозряли ловките хватки с които страната ни успя на повиши значително усвояемостта по някои оперативни програми, като всъщност се използва една единствена схема: пари, които явно няма да могат да бъдат изхарчени до края на 2013 г. и ще бъдат безвъзвратно загубени, се прехвърлят в инвестиционен фонд, който служи като гаранционен буфер за раздаване на нисколихвени кредити на бенефициентите в един следващ период. Така от една страна парите са усвоени в срок за пред ЕК, едновременно с това е спасена загубата им и се отваря вратичка да отидат в крайна сметка до бенефициентите, но вече като нисколихвени кредити, а не като безвъзмездна финансова помощ. Такива фондове се нароиха много в последно време, като само два са по Оперативна програма „Конкурентоспособност”, а значителни средства започват да се прехвърлят и по различните фондове на Jeremie.

Този почин за усвояване на европари обаче явно не се е харесал на Брюксел, защото издава две основни слабости. От една страна стои лошото планиране, която е заложено още в началото на първия програмен период и което не бе променено и до ден днешен. От друга страна, е явната непривлекателност на определени мерки, особено по Програмата за развитие на селските райони, към които няма никакъв интерес. Двете слабости са взаимосвързани, защото към лошото планиране можем да добавим и недалновидността на родния чиновник за това от какво точно се нуждае земеделския производител. 

Освен това прехвърлянето на такива огромни средства от европрограмите към гаранционен фонд могат да се тълкуват и като скрит опит на управляващите да намалят тежеста на земеделските субсидии в бюджета за следващата година.

Не на последно място Европейската комисия явно не е съгласна безвъзмездната помощ да стига до бенефициенните като заем, пък бил и той с ниска лихва, защото по този начин се изкривява схемата на подпомагане. Освен това в тази схема с Националния гаранционен фонд, който трябва да обезпечи кредити за 1,2 млрд. лв., веднага се вижда и още една слабост – фактът, че всичките тези пари могат да бъдат усвоени само от бенефициенти по едва 3 от всички мерки в Програмата за развитие на селските райони. Тези мерки са за модернизиране на земеделските стопанства, за подобряване икономическата стойност на горите и за добавяне на стойност към земеделски и горски продукти. Все мерки, в които бенефициенти могат да са малки и средни предприятия. 

Зад това решение прозират две неща. На първо място така се заобикалят забраните за прехвърляне на пари от едни мерки към други, без разрешение от Брюксел. Освен това косвено се прави поредния отчаян реверанс към малкия и среден бизнес, който бе изключително ощетен по линия на програма „Конкурентоспособност”. Т.е. търси се някаква компенсация година преди изборите.

Лошото в схемата с гаранционния фонд е, че кредитите ще се дават само на малки и средни фирми, които са в добро финансово състояние. Това означава, че достъп до парите ще имат такива дружества, които са без дългове или със заеми, които се изплащат редовно. В противен случай те няма да отговарят на критериите на банките-партньори на гаранционния фонд. А е излишно да припомняме, че именно по вина на държавата, които бавеше разплащания още от времето на САПАРД, стотици земеделски фирми и производители изпаднаха в дългове и са с проблеми с банките. Сега те няма да могат да кандидатстват за безвъзмездна финансова помощ, защото парите са „усвоени” чрез гаранционния фонд, а в същото време няма да имат достъп до кредити, защото са неизрядни платци пред банките. И за капак тези кредити няма да обезпечават 100, а само 80% от проектите, което означава, че фирмите въпреки всичко трябва да имат собствени средства в размер на минимум 20% от проекта. Излиза, че този фонд, чиято функция по принцип е да финансира самоучастието на фирмите, няма да изпълнява и тази си роля. Това намалява още повече възможните кандидати за нисколихвените кредити и при всички положения не отговаря на изискването за равен старт.

Не без значение в случая е и лошата слава от близкото минало на разплащателната агенция по Програмата за развитие на селските райони в лицето на Държавен фонд „Земеделие”. Първо бе съден Асен Друмев, а сега излиза, че първият председател на фонда по времето на ГЕРБ Калина Илиева може да лежи 8 години в затвора. Илиева лъга за образованието си и пряко е отговорна за огромното забавяне на хиляди проекти, за които сега се оказва че няма да има време. 

Нормално е при това положение Европейската комисия да е особено внимателна и подозрителна към схеми, които се лансират от земеделското министрество и Държавен фонд „Земеделие”. А може би „зейналата дупка” в този фонд ще бъде запълнена с катарските 200 млн. долара, които бяха оставени на символична лихва в БНБ и два дни по-късно стана ясно, че ще отидат за производство на телета, агнета и пилета за износ за арабските страни. Пак субсидия за земеделците.