Къде са добрите евронамерения?
Липсата на доверие между бизнеса и администрацията спира ОП „Конкурентоспособност”
На всички е известно къде води пътят постлан с добри намерения. Когато обаче и добрите намерения изчезнат, вече със сигурност сме се отправили натам. Някога един умен човек е казал, че който не знае за къде е тръгнал със сигурност стига другаде. Това „другаде” принципно не може да е добро място, най-малкото, защото срещата с него ще бъде неочаквана. Всъщност има нещо романтично в неочакваните срещи, стига те да не се осъществяват в тунел с ярка светлина в края. Този кратък и тъжен размисъл, разположен в контекста на една от оперативните програми, финансирани от Европа а именно „Конкурентоспособност”, означава само, че нищо хубаво няма да се случи на родния бизнес или ако му се случи, то няма да е защото споменатата програма е помогнала.
Всеки непредубеден читател на програмата ще забележи добрите намерения, с които тя е пълна – да се подпомогне финансово навлизането на нови технологии в българските предприятия, да се направи така, че науката да се обърне към бизнеса, да се осигури достъпен капитал за развитие на българските фирми. Дотук добре, но следва дългият път към реализацията на тези намерения или срещата със светлината в края на тунела. Много и различни светли умове се упражняват в темата „ защо, моля ви се, се получава така с европейските пари”, като анализът върви неизменно в схемата – има едни лоши, наречени кой знае защо бенефициенти, които искат да задигнат парите на европейските данъкоплатци и има едни други, които пък се опитват да администрират процеса, но го правят толкова неумело, че в крайна сметка и те са лоши. Изобщо не става ясно има ли и кои са добрите в схемата и защо мълчат и нищо не правят.
Нещата с ОП „Конкурентоспособност” не вървят, защото липсва икономическа политика или стратегическа, систематично изградена и общоприпозната концепция за икономическото развитие на България, дори за смехотворни срокове от порядъка на 10 години. С думи прости, няма заложена ясна и голяма цел, на която да са подчинени дейностите по програмата. От тук не може да се приоритизира и следователно не могат да се заложат ясни критерии за това кой проект става за финансиране и кой не става, сиреч обслужва ли целите или не ги обслужва. Риторичният въпрос тук е как тогава да бъде създадена прозрачна и обективна система за оценка на проекти. В този смисъл, напрежението и корупционните практики идват някак естествено. Този ефект се получи, тъй като цялата работа по стратегическо планиране беше извършена в рамките на администрацията с минимален принос от страна на структурите на гражданското общество. Макар и нормативно да е задължително, партньорството не се прилага ефективно при планирането най-вече защото липсва взаимно доверие между държавата и структурите на гражданското общество. А всъщност е много просто – гражданските структури предлагат, а държавата взема решения. Ако се направи едно сравнение по степен на участие на гражданските структури при правене на политики за развитие в ЕС, могат ясно да се откроят три модела – северен, с най висока степен на участие на гражданското общество, южен с умерено участие и сравнително силно влияние на администрацията в процесите на стратегическо планиране и моделите при новите страни-членки, където структурите на гражданското общество присъстват само символично, колкото да бъде спазена буквата на закона. По чисто емоционални причини не ми се иска да сравнявам макроикономическите показатели на Швеция, например, с тези на България, като най-ярки представители на групите си.
Втората и не по-малко важна причина програмата да „не върви”е, че тя се управлява чиновнически с характерната свръхбюрокрация, която е класически резултат от професионалната несигурност на заетите с управлението експерти. Ето защо те създават понякога абсурдни правила, за да се защитят от евентуални злоупотреби. Точно тук е „заровено кучето”. Системата е правена с идеята, че бенефициентът задължително ще се опита да открадне парите. Само ще спомена, че в по-развитите системи за управление, функцията мониторинг на проектите, например, е доста интелигентна и почти невидима за бенефициента. В резултат говорим за много по-ефективно, ефикасно и по-евтино управление. Това, разбира се, не може да се случи веднага в България, но трябва поне да се правят някакви усилия в тази посока. Вместо тези усилия, напоследък в публичното пространство се появяват категорични сигнали за конфронтация между участниците в процеса на изпълнение на ОП „Конкурентоспособност” – обвинения, контраобвинения, търсене на виновни. Докато при външните за администрацията актьори проблемите с партньорството са най-вече в капацитета им да участват пълноценно в създаването и управлението на програмите, то при администрацията има проблем с „чипа”. Подходът им на работа е ясно детерминиран от убеждението, че са заобиколени от врагове и вредители в лицето на бенефициентите и консултантите. Този подход е доста стабилен в годините и за съжаление не се наблюдава никакво движение в посока на либерализация и положително отношение към бенефициентите. Разбира се, злоупотребите трябва да се санкционират, но да се работи с презумпция за вина е контрапродуктивно и води до печални резултати.
За да бъде илюстрацията по ясна, ще спомена накратко основните участници и техните функции в процеса на изпълнение на проектите:
1. Администрацията – разработва правилата за участие, оценява проектите, контролира изпълнението и плаща извършените от бенефициента разходи съгласно правилата.
2. Бенефициентът – изпълнява дейностите по проекта.
3. Консултант – подпомага бенефициента при изготвянето и управлението на проекта.
4. Структури на гражданското общество – би трябвало да осигурят граждански контрол на процеса.
На практика администрацията управлява, структурите на гражданското общество и консултантите се стремят да не се конфронтират с нея поради опасения от неформално включване в „черен” списък, а бенефициентите са поставени пред невъзможност да изпълнят проектите си и също гледат да не влизат в спорове, поради идентични причини. Допирните точки са прекалено малко ако изобщо ги има – администрацията е концентрирана върху формалната рамка на изпълнение а бизнесът разбира се не се интересува от проблемите й и изисква бързина, прозрачност и ефективност. В резултат се работи по схемата „орел, рак и щука” от известната басня. Поставен в тази среда, бизнесът е принуден да работи извън правилата на нормалната бизнес логика, което води до куп неудачи. В тази пардигма не може да се развие и нормална схема за подкрепа, тъй като има сериозни различия в мирогледа и мотивацията на чиновниците и бизнеса. Например, чиновникът не може да бъде трогнат от факта, че всяко забавяне и излишно усложняване на процедури като оценки, мониторинг, одобрения на различни документи по програмата водят до преки загуби за бизнеса, а от там по-малко данъци, неразплатени заплати, неадекватни инвестиции и корупционни практики. Бизнесът пък не може да влезе в проблемите на администрирането на фондовете и прояви разбиране към външни и непонятни за него правила за контрол. И отново всичко се прави с добри намерения – в случая да се защитят парите на данъкоплатците от посегателства и същевременно да се повиши конкурентоспособността на бизнеса. Все достойни цели, но за съжаление невъзможни за постигане в този контекст.
В нашата реалност, връзките и най-вече доверието между тези основни актьори е на абсурдно ниско ниво. Оперативната програма е формулирана добре, но за съжаление нейното изпълнение е подчинено на всичко друго, но не и на бизнес логиката. Българският бизнес, консултантите и неправителствените организации в голямата си част са добре квалифицирани хора, правещи почтен бизнес с достатъчно отговорност и капацитет да предложат добри идеи и решения, стига да им бъде дадена тази възможност. Бих препоръчал на чиновниците, отговорни за управлението на фондовете, да отворят прашните материали от обученията си в чужбина, където задължително ще намерят доста препоръки за подкрепяща и приятелски настроена администрация. Инициативата за начало на принципен и равноправен диалог между участниците в процеса на усвояване на средствата по програмата трябва да дойде от администрацията.
Андрей Лалов