Младо поколение с критично мислене може да пребори безработицата

Моето желание е да видя повече млади хора, които имат смелостта и ресурсите да се върнат от чужбина и да се развиват у нас

Г-жо Паунова, Вие бяхте сред участниците в европейската бизнес инициатива „Алианс за младежта“? Каква е целта на инициативата и кои са задачите, които си поставя тя? 

‘Алианс за младежта’ е инициатива за младежка заетост, която обединява над 200 фирми около общата идея да се създават повече работни места за младите, да се подсигуряват стажове, както и да се ангажират други компании в тази инициатива. Целта на компаниите, които са част от Алианса, е създаването на над 100 000 работни места. ‘Алианс за младежта’ е допълнение към други подобни инициативи на европейско ниво, сред тях са ‘Алианса за професионални стажове’ и ‘Гаранцията за младежта’. С други думи, основната цел на този проект е бизнесът да бъде стимулиран и насърчаван да създава повече работни места за младежите в България.  

Какви са основните изводи, които бяха постигнати по време на срещата, какъв е пътят за преодоляване на младежката безработица в Общността?

Една от основните идеи, около която се обединихме заедно с другите участници, е, че проблемът с младежката безработица не може да бъде решен само и единствено на институционно ниво. Работните места се създават от бизнеса, а нашата задача е да осигурим среда, която да е благоприятна за развитието му. Друго заключение, до което стигнахме, беше, че практическата ангажираност по време на обучението би увеличила шансовете на младежите за успешна реализация. Швейцария, където се проведе представянето на проекта „Алианс за младежта“, е добър пример за това как учениците и студентите могат да се превърнат в добри професионални кадри. Там техническите учебни заведения и дуалните системи, които включват стаж редом с образованието, спомагат за това младежите да градят умения, ценени и изисквани от работодателите. Не случайно в тази страна се наблюдават ниски нива на младежка безработица. Ние в Европа се учим от тези примери, и програмата „Гаранция за младежта“ насърчава имено предоставянето на повече възможности за стажове за новозавършилите. Тук бих искала да отбележа, че самите млади хора също трябва да бъдат активни, да търсят възможности за професионална практика и да се ориентират към дейности, които им позволяват да трупат практически опит.

На национално ниво – как виждате ролята на държавата за справяне с проблема „младежка безработица“ и каква е задачата на управляващите, за да се намери бързо, ефективно и най-вече дълготрайно решение на проблема? 

Нашата основна задача е да създадем благоприятна среда, в която бизнесът да може да се развива. Важно е броят на компаниите, които назначават млади хора да бъде увеличен, а това ще стане тогава, когато държавата накара бизнесът да се чувства стабилен. За да спомогна това развитие, като евродепутат ще отстоявам по-лесен достъп до кредити и финансиране за МСП, улеснено създаване на нови фирми и механизми, повишаващи конкурентоспособността на малките и средни предприятия при конкурсите за обществени поръчки. Също така е необходимо да насърчим самите млади хора да развиват свой бизнес и така сами да станат създатели на работни места. Тази култура на предприемчивост може и трябва да бъде насърчавана от най-ранна възраст, още в училище. В този смисъл, трябва да променим образователната ни система така, че да произвежда кадри с качествата и уменията, необходими за професионалния живот. Само едно такова младо поколение с критично мислене и практически подход може да се пребори с безработицата.

Ще помогне ли дуалното образование за намаление на безработицата сред младите? Къде се срещат и къде се разминават бизнесът и образованието (училище/ университет)?

Важно е да се отбележи, че дуалното обучение не е нова форма на образование. Още през ранното средновековие в Германия майсторите учат на занаят своите чираци. През 1986 година, отново в Германия, е приет закон според който работодателите били задължени да  обучават своите непълнотелни служители. Дуалното обучение е нещо, към което всички български университети трябва да се стремят. След преминаването през такъв вид образование, младите хора излизат с ясна представа какво е да работиш в банка, в болница, в съд и т.н. При тази форма на обучение, младежите не просто придобиват теоритични знания, но и реални практически умения. По този начин те избягват ситуации, където са изправени  пред задача, зададена от техния работодател, която да им изглежда напълно непонятна и неясна. Те натрупват опит, чрез който след като завършат образованието си са готови да започнат работа без да е наобходимо някой да ги учи отначало. 

Връзката между учебните заведения и професионалния свят наистина често се губи и това се дължи на липсата на именно такива похвати, които споменах по-горе. Освен липсата на практически дейности, друг проблем са остарелите програми и старомодни похвати, които все още се използват в училищата и университетите. Нашият живот се е променил, а с това и начинът ни на работа – редно е това да бъде отразено и в образованието. Например, младежите трябва да бъдат възпитавани да боравят с високите технологии, да преработват и отсяват вместо да наизустяват информация, да учат езици, да бъдат предприемачи. Така бизнесът ще получава именно кадрите, от които се нуждае. Компаниите се стремят към постоянно развитие и за тях е важно служителите им бързо да се нагодят към работния ритъм.Тогава, когато университетът започне да подготвя практически готови млади хора, бизнсът ще бъде много по-заинтересован да им даде шанс.

Факт е, че все повече млади хора избират да учат и живеят извън България, все повече се говори и за изтичане на млади кадри. Какво трябва да се промени, за да се върнат те у нас и да развият потенциала и възможностите си тук?

Това, което търсят младите хора, е едно по-обещаващо бъдеще. Българските младежи са изключително мотивирани и интелигентни. Те полагат много усилия и искат трудът им да бъде оценен, да намерят реализация и възвръщаемост за положените усилия. Моята цел, и тази на ПП ГЕРБ, е да насърчаваме бизнеса да създава повече работни места за младите хора. Моето желание е да видя повече млади хора, които имат смелостта и ресурсите да се върнат от чужбина и да се развиват у нас. А за тази цел България трябва да бъде една стабилна държава, която предлага сигурност, прозрачност, възможности за развитие на индивидуалния потенциал и бизнеса като цяло.  Постигането на тези промени е един всеобхватен процес, който започва с активен обществен дебат, с дефиниране на ясни общонационални цели, със сериозни реформи в образованието и икономическата политика, но не само – също така в здравеопазването, сигурността, енергетиката и т.н. Младите хора ще желаят да живеят, работят и създават семейства само в една държава, която им предлага сигурност във всеки един аспект. 

Ако се върнем отново на ниво Европейски съюз – коя е страната с най-ниска младежка безработица и как е постигнат този резултат?

Според данни от 2013 държавите с най-ниска младежка безработица са Германия (7,9%), Австрия (9,9%) и Холандия (11,5%). И в трите държави практическата насоченост е един от основните компоненти в образованието. Това още веднъж демонстрира основната роля на дуалното и професионалното обучение. В голяма част от университетите практическият стаж е задължителна част от курсовете за висше образование. Аз също подкрепям и насърчавам тази идея – не само на ниво политики и инициативи, но и на лично ниво. В  моя офис в Европейския парламент ние винаги приемаме стажанти, които имат желание да подобрят своите практически умения и да приложат знанията си в реални ситуации. 

Също така, Австрия, Германия и Холандия използват все по-нови и иновативни методи на преподаване, обучение и комуникация. Студентите, учениците и родителите постоянно използват онлайн платформи, където е достъпна информация за всеки индивидуален ученик, неговия прогрес, изискванията на преподавадателите, домашни, лекции и т.н.  Такива иновативни и гъвкави подходи трябва да станат основна част от всяка една образователна система.